Химия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени |
м -ти век ---> век |
||
Ред 38:
В [[Александрия]] става съединяване на теориите на [[Платон]] и Аристотел с практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“ произхожда от древното название на [[Египет]] – „Кем“ или „Хем“<ref>Сабадвари Ф., Робинсон А. История аналитической химии. – М.: Мир, 1984. С. 16.</ref><ref>Джуа М. Указ. соч. С. 13.</ref><ref>Всеобщая история химии. Возникновение и развитие химии с древнейших времен до XVII века. – М.: Наука, 1980. 399 с.</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX века. – М.: Наука, 1969. 455 с.</ref>. Понякога се счита, че терминът идва от гръцки, χυμος или χυμενσιζ. Основният предмет на изучаване на алхимията са металите. В преплитането с [[астрология]]та се ражда и специфична символика и съответствие: [[сребро]] – [[Луна]], [[живак]] – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Мед (елемент)|мед]] – [[Венера (планета)|Венера]], [[злато]] – [[Слънце]], [[желязо]] – [[Марс (планета)|Марс]], [[калай]] – [[Юпитер (планета)|Юпитер]], олово – [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Покровител на химията в Александрия става египетският бог [[Тот]] или неговият гръцки аналог [[Хермес]]. От този период са останали и някои писмени доказателства, че египетските алхимици са познавали [[амалгама]]та – процеса на позлатяване и извличането на злато и сребро от [[руда|руди]].
Сред най-важните представители на гръцко-египетската алхимия, чието имена за дошли до наши дни, може да се отбележат Болос Демокритос, Зосим Панополит и Олимпиодор Младши. Написаната от Болос книга „Физика и мистицизъм“ (около 200 г. пр.н.е) се състои от четири части, занимаващи се със злато, сребро, скъпоценни камъни и пурпур. Болос предлага за първи път идеята за преобразуването на металите – превръщането на един метал в друг (особено неблагородни метали в злато), която се превръща в основна задача на алхимичния период. Зосим в своята [[енциклопедия]] (3
От Александрийския период са запазени много [[Херметизъм|херметични]] текстове, които представляват опит за философско-мистично обяснение на трансформациите на веществата, включително известният „Изумрудена таблица“ на [[Хермес Трисмегист]].
Ред 47:
[[Файл:Jabir ibn Hayyan.jpg|200п|мини|Гебер]]
Теоретичната основа на арабската алхимия продължава да бъде учението на Аристотел. Въпреки това, развитието на алхимична практика изисква нова теория, основана върху химичните свойства на веществото. [[Джабир ибн Хайян]] (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина<ref>Zygmunt S. Derewenda, ''On wine, chirality and crystallography'',''Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography'',vol. 64|pages=246 – 258</ref><ref>
John Warren (2005). „War and the Cultural Heritage of Iraq: a sadly mismanaged affair“, ''Third World Quarterly'', Volume 26, Issue 4 & 5, p. 815 – 830.</ref><ref>Dr. A. Zahoor (1997), [http://www.unhas.ac.id/~rhiza/saintis/haiyan.html JABIR IBN HAIYAN (Jabir)], University of Indonesia</ref><ref>Paul Vallely, [http://news.independent.co.uk/world/science_technology/article350594.ece How Islamic inventors changed the world], ''The Independent''</ref>, в края на 8 век разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича [[философски камък]] (''Lapis Philosophorum''), или [[еликсир]]. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства – да лекува болести и дори да дава [[Смърт|безсмъртие]]<ref>Рабинович В. Л. Образ мира в зеркале алхимии. – М.: Энергоиздат, 1981. C. 63.</ref><ref>Фигуровский Н. А. История химии. – М.: Просвещение, 1979. С. 17.</ref>. Живачно-сярната теория е теоретична основа на алхимията за следващите няколко века. В началото на 10
Арабската алхимия, за разлика от Александрийската, е доста рационална, мистичните елементи в нея са повече по традиция. В допълнение към основната теория на алхимията, по време на арабския етап се раждат понятията лабораторна техника и оборудване, методика на експеримента и апаратура. Арабските алхимици безспорно достигат несъмнени практически успехи – те извличат [[антимон]], [[арсен]], и очевидно, [[фосфор]], произвеждат [[оцетна киселина]] и разреждат разтвори на минерални киселини. Важно събитие при арабските алхимици е създаването на рационална [[фармация]] и [[аптека|аптеки]], като е разработена традицията на древната [[медицина]].
Ред 57:
Сред най-големите имена на европейските алхимици могат да се отбележат [[Алберт Велики]], [[Роджър Бейкън]], [[Арналдо де Виланова]], [[Реймонд Лулий]] и [[Васил Валентин]]. Р. Бейкън дава определение на алхимията както следва: „Алхимията е наука за това как да се подготви състава, или еликсира, който, когато се добави към неблагородни метали, ги прави перфектни метали“.
Към началото на 14
В средата на 13
=== Раждане на химията като наука ===
| |||