Разлика между версии на „Хърватска куна“

м
-ти век ---> век ; козметични промени
м (-ти век ---> век ; козметични промени)
 
== История ==
По времето на [[Римска империя|Римската империя]] в провинциите на [[Горна Панония|Горна]] и [[Долна Панония]] (днес [[Унгария]] и областта [[Славония]]), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от [[Белка|белки]] (''Martes''). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко [[Славянски народи|славянски]] държави, най-вече в [[Киевска Рус]] и неговите наследници до началото на [[15 век|15-ти век]]. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През [[Средновековие]]то, много чужди валути са били използвани на територията на [[Хърватия]], но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до [[1018]] година. Между [[1260]] г. и [[1380]] г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена [[белка]]. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.<ref name="Valutnikursove.com">[http://valutnikursove.com/harvatska-kuna/ Хърватска куна] // Valutnikursove.com {{икона|bg}}</ref>
 
Идеята за куната се възражда отново през [[1939]] година, когато [[Хърватска бановина]], тогава в пределите на [[Кралство Югославия|Югославската монархия]], планира да издаде своя валута.<ref name="Valutnikursove.com"/>