Разлика между версии на „Търсене и предлагане“

м
век; козметични промени
м (Премахнати редакции на 46.40.126.12 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
м (век; козметични промени)
{{без източници}}
[[FileФайл:Supply-and-demand.svg|thumbмини|240px|<div align="left"><small>Цената '''P''' (''price'') на един продукт е определена от баланса между продукцията за всяка цена - снабдяване '''S''' (''supply'') и желанията, на тези с покупателна способност за всяка цена - търсене '''D''' (''demand''). Диаграмата показва позитивната промяна в търсенето от '''D'''<sub>1</sub> към '''D'''<sub>2</sub>, което води до повижаване на цената '''P''' и количеството на продажбите '''Q''' (''quantity sold'') на продукта.<br/ > Червената графика е на търсенето ('''D''' - ''demand''), а синята на предлагането ('''S''' - ''supply'').</small></div>]]
 
'''Търсене и предлагане''' е [[икономически модел]] на ценовата определеност на пазара, или с други думи той описва и обяснява икономически процеси и явления на нивото на отделен пазар за дадена стока. В графичната си форма, в която може да бъде видян във всеки начален учебник по [[икономика (наука)|икономика]], е развит от [[Алфред Маршал]] в края на [[19 век|19-ти век]]. Моделът е по-ефективен от други модели в обясняването на разпределението на ресурсите и благата в обществото, но често някаква негова форма застава в основата на по-сложни модели.
 
== Допускания ==
При търсенето и предлагането се приема че индивидът винаги консумира повече при по-ниска цена, а предприятието винаги произвежда по-малко при по-ниска цена на крайния продукт. Освен това често се приема за даденост, че индивидът ще иска да консумира повече, отколкото му се разрешава. Всичко това не противоречи на интуицията: по-щастлив съм да изям две ябълки отколкото една, но пък три са дори по-добре. Това, обаче, сериозно се променя, ако ябълката е развалена: по-щастлив съм да изям една ябълка, отколкото две, но пък да не ям въобще е най-добре. По-важен в този случай е примерът, когато продуктът е замърсяване на околната среда. Това ново допускане за стоката, която се изследва, може да се внедри в модела на търсене и предлагане, но често го прави неефективен в търсенето на ново разбиране на проблема.
 
== Използване ==
Търсенето и предлагането могат лесно да бъдат разбрани, ако се представят в графика. Тогава по хоризонтала се мери количество на стоката, а по вертикала - цената и&#768;ѝ. Търсенето се изобразява като крива, която отива надолу в дясна посока, а предлагането - като крива, която отива нагоре в дясна посока. Мястото, на което се пресичат двете криви, е точка, чиито координати са очакваните количество (К) и цена (Ц) на пазара...
.
След това може да се анализират различни ситуации, които очакваме, че ще променят цената и количеството на дадена стока на пазара. За пример може да вземем новина, че ябълката всъщност е по-полезна, отколкото се е смятало преди. Тогава индивидът, или потребителят, ще оценява по-високо от преди всяка изядена ябълка. Това повдига кривата на търсенето нагоре. Получава се нова точка на пресичане на търсенето и предлагането със съответни нови стойности за количество (К-н) и цена (Ц-н). От графиката се вижда, че и двете са по-големи от преди и следователно е нормално след добра новина относно дадена стока да последва нейното поскъпване и по-широко използване. Оттук е само въпрос на наблюдателност да се изкарат допълнителни изводи примерно за увеличената печалба на предприятията, за по-голямото щастие на индивида или за готовността на обществото да прехвърли повече ресурси за производство на ябълки от преди. Възможно е кривата за търсенето и да падне, както ако се разпространи новина, че ябълките на пазара имат повече нитрати от това, което твърди производителят.