Уикипедия

Ислямизация в българските земи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м век; козметични промени
Ред 1:
'''Ислямизация''' или '''помохамеданчване''' (''потурчване'' - разговорно) се нарича процесът на разпространение на [[ислям]]а сред население, изповядващо друга [[религия]].
 
[[Ислямизация на Балканския полуостров|Ислямизацията на Балканите]] е постепенен процес, който започва през петнадесети век с помохамеданчването на бившия военен и административен елит. Той се развива като широко разпространено явление през шестнадесети и особено през седемнадесети век, когато големи групи от населението в селските райони започват да приемат исляма. Седемнадесети век може да бъде определен като връх на ислямизацията. До началото на осемнадесети век вече около четиридесет процента от населението на Балканите е било съставено от мюсюлмани.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQsB_AghBKkC&pg=PA8&lpg=PA8&dq=conversation+to+islam+to+the+balkans&source=bl&ots=Gde0c3vIfC&sig=NW6yzalUpauVEU9462LURkQR27A&hl=bg&sa=X&ei=nwloUP21MpDJswa914AQ&redir_esc=y#v=onepage&q=conclusion&f=false Conversion to Islam in the Balkans: Kisve Bahası - Petitions and Ottoman Social Life, 1670-1730, Том 30 от Ottoman Empire and its heritage, Автор Anton Minkov, Издател BRILL, 2004, ISBN 9004135766, стр. 193.]</ref> <br> Приемането на исляма е доброволен процес, като изключение са момчетата, събирани чрез т. нар. [[кръвен данък]] и на някои форми на индивидуална насилствена ислямизация. <br>Той се стимулира от комбинация от социални и икономически фактори.<ref>[http://books.google.bg/books?id=A0mWfovlJ9cC&pg=PA97&lpg=PA97&dq=conversation+islam+balkans+voluntary&source=bl&ots=jxAcRZX9OO&sig=Xl9967cCl_wnbRK1996RxCRE31k&hl=bg&sa=X&ei=lx9oUIzNCpHKtAbxn4G4Cg&redir_esc=y#v=onepage&q=conversation%20islam%20balkans%20voluntary&f=false The Balkans in transition, Charles Jelavich, Barbara Jelavich, University of California, Berkeley. Center for Slavic and East European Studies, University of California Press,1963, p. 97.]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=QjzYdCxumFcC&pg=PA146&lpg=PA146&dq=conversation+islam+balkans+voluntary&source=bl&ots=PdZbK6CFr4&sig=nGdgJdVJas0tP9oe9gr9nahR-rI&hl=bg&sa=X&ei=lx9oUIzNCpHKtAbxn4G4Cg&redir_esc=y#v=onepage&q=conversation%20islam%20balkans%20voluntary&f=falseEncyclopedia of the Ottoman Empire, Bruce Alan Masters, Infobase Publishing, 2009, ISBN 1438110251, p. 146.]</ref> Впоследствие голяма част от ислямизиралото се балканско население се [[турцизация|турцизира]].
 
== Ислямизация на българското население ==
Ред 7:
Българските историци не разполагат с много местни исторически източници за ислямизационните процеси, като основната причина е унищожаването на [[българи|българската]] книжовна школа след прекъсването на българската държавност през 90-те години на 14 век. Сведения се черпят предимно от архивите на [[Османска империя|Османската империя]] и от доклади на чужди пътешественици и дипломати.
 
Първите известни данни за приемане на исляма от българи са от края на [[14 век]] — непосредствено след завладяването на българските земи от османските [[турци]].
 
В послание от 1373 г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише: {{цитат|Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи... завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици...Техните обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощасното робство, като някои от тях, уви, се отрекоха от христовото име...|Пламен Павлов; Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (края на ХІІІ – средата на ХV в.), историческа библиотека “Слово”, Велико Търново, 1995 г.}}
 
В свидетелство от тази епоха на българския духовник и книжовник [[Йоасаф Бдински]] през [[1394]] г. е записано: {{цитат|...и мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра, едни като се изплашиха, някои като се смекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени от придобиване на богатство.|Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II, С., 1943, с. 254}}
Помехамеданчването на местното българско население се вижда и от съхранените в Националната библиотека турски данъчни дефтери. Там домакинствата на мохамеданите подробно са отразени във връзка с данъчните привилегии на мюсюлманското население. В описи от [[1485]] г. е отразено, според обобщението след превода от доц. Румен Ковачев, че вече 8,6 % от домакинствата са мюсюлмански.<ref>Ковачев Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, 1997, с.83. ISBN 954-523-032-0</ref> Запазени са и други по-късни бележки за насилствено помохамеданчване, като [[Чепински летописен запис|Чепинският летописен запис]], в който [[Методий Драгинов|поп Методий Драгинов]] от [[Чепино (квартал на Велинград)|Чепино]] разказва за помохамеданчването на християните в същото село, [[Беловска хроника|Беловската хроника]] и [[Летопис от Баткун|Бактунската хроника]], но днес се лансира тезата за тяхната неавтентичност и обстоятелството, че са подправки писани през втората половина на 19-ти век.
<ref>{{cite journal | last = Radushev | first = Evgeni | year = 2009 | title = Meaning of the historiographic myths аbout conversion to Islam | journal = Tarih araştirmalari, Halil Inalcik armağani | volume = I | url =http://www.scribd.com/doc/101121967/Meaning-of-the-Historiographic-Myths-About-Conversion-to-Islam | accessdate = 2012-08-24}}</ref><ref>{{cite journal | last = Горчева | first = Даниела | year = 2009 | month = февруари | title = Балканите: съжителство на вековете | journal = Либерален преглед | url = http://www.librev.com/index.php/--/457- | accessdate = 2012-08-24 }}</ref><ref>{{cite book |title= Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I |last=Радушев |first=Евгений |year=2008 |publisher=Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел |location=София |isbn=978-954-523-103-2 |pages=230-257 |url=http://www.scribd.com/doc/103614435/Помаците-християнство-и-ислям-в-Западните-Родопи-с-долината-на-р-Места-XV-30-те-години-на-XVIII-век-Част-I |accessdate=20012-08-24}}</ref><ref>{{cite book |last=Кил |first=Махиел |authorlink=Махиел Кил |title=Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите |year=1998 |publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия |location=София |isbn=954-887-213-7 |oclc=713363122 |chapter=Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (ХV - ХVIII в.): колонизация и ислямизация }}</ref>
 
Основни насилствени форми на приемане на исляма върху местното християнско население, срещани в историческите документи, са: масови — събирането на [[еничар]]и чрез т. нар. [[кръвен данък]], и индивидуални — отвличания на [[християнство|християнски]] девойки и принуждаването им да приемат исляма или да раждат [[ислям|мюсюлмански]] деца от своите съпрузи мюсюлмани, както и отвличания на християнски младежи или увещаването им да приемат исляма, което се е случило и със [[Георги Софийски Нови|Св. Георги Нови Софийски]].
 
Основни форми на доброволно приемане на исляма от местните християни са: социално-икономически — получаване на значителна еднократна парична помощ при приемане на [[ислям]]а, придобиване на по-висок социален статус, осигуряване на по-голяма безопасност за семейството, избягване на данъка [[джизие]] и на [[кръвен данък|кръвния данък]], и идеологически — християни, които повярвали в основните принципи на мюсюлманската религия и ги приели: такива са били както някои православни християни, така и предишни противници на православието — например част от [[павликяни]]те и [[богомили]]те.
Ред 47:
| volume = 2
| pages = 279-297
}}</ref>
 
По това време в района дошли [[юруци]]те, както и членове на различни [[Суфизъм|суфистки/суфийски]] ордени. Според някои изследователи благодарение на сунитските суфистки ордени на Мевлевия, Накшибендия, Халвентия и пр. бил разпространен ислямът сред [[богомили]]те, [[павликяни]]те, [[патарени]]те в [[Босна]], сред албанците и пр. Докато шиитските суфистки братства като бекташиите, например, придобили привърженици сред албанците. Ислямизацията се улеснила и с въвеждането на специалния статут сред такива групи от населението на Балканите, като сред тях се набирали войници, които играели спомагателна роля за османската войска, маданджии (миньори), джелепкешани (овцевъди), търпанджии (косачи на сено за конете на османските войски), дервенджии (пазачи на проходи) и пр. В архивите също са изброени и имената на жителите през годините, като в определената година за насилствена ислямизация в Чепинското корито (днес Велинградско) например, все още съществували християни. В османските съдебни архиви има случаи и на смесени бракове. До 1839 г. висши военни и държавни служби могли да се заемат само от хора, изповядващи исляма. Религията е била от значение и при наследяването на имоти, поради това в едно семейство или близки роднини имаме случаи, когато едните са християни, а другите не са.
 
== Вижте също ==
* [[Ислямизация]]
* [[Потурчване на българи]]
Ред 73:
* [http://pomak.webs.com/ Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа]
* [http://promacedonia.com/hh_gja/index.html Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес] (ред. Христо Христов). С., 1989.
* [http://promacedonia.com/hg/hg1_6.html Хр. Гандев, Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване]
* [http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/ Православна беседа за българското минало]
* [http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007.]
Ред 131:
| url = http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria/460-2009-06-16-06-32-27
}}
* ГЪЛЪБОВ, Г. Д.,: Османотурски извори за българската история // Годишник на Соф. у-т, Историко-филол. факултет, 34 (1938), 39 (1943)
* ГЪЛЪБОВ, Г. Д.,: Народностното ни име „българи“ в старите османотурски документи // Родина 1 (1939)
* ГЪЛЪБОВ, Г. Д.,: Османотурски извори за историята на София // Сердика 5/6 (1942)
* ИХЧЕВ, Диаманди: Турски държавни документи за кърджалиите // Сборник за народни умотворения 22/23 (1906/07)
* ИХЧЕВ, Диаманди: Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу // Сборник за народни умотворения 24 (1908)
* [[Васил Шанов|ШАНОВ, Васил]]: Нов важен документ около предаването на Васил Левски // Известия на историч. дружество 14
* КЛАЙНЕР, Бл., История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Ред. Ив. Дуйчев и К. Телбизов. С., 1977
* СТОЯНОВ, М., Българска павликянска история. — Известия на Държавна библиотека „В. Коларов“, 1957–1958
* DUDA, Herbert W.: Balkantürkische Studien (Sitzungsberichte der Österr. Akad. d. Wiss., Philos.-hist. Kl., Bd. 226), Wien 1949
* ENZYKLOPÄDIE DES ISLAM, Leiden-Leipzig 1913 ff.
* EWLIJÄ CELEBI, Sejähatnäme, 10 т., Istanbul 1314—1318, 1928 — 1939
* FEKETE, Ludwig: Einführung in die osmanisch-türkische Diplomatik der türkischen Botmäßigkeit in Ungarn, Budapest 1926
* GALABOV, Galab D.: Die Protokollbücher des Kadiamtes Sofia, hrsg. v. Herbert W. Duda, München 1960
* GRZEGÓRZEWSKI, Jan: Z sidzyllatów rumelijskich epoki wyprawy wiedenskiej. Akta tureckie (tekst turecki i polski), Lwow 1912
* KABRDA, Josef: Berat Vidinskeho Metropolity Josefa z. r. 1763 // Vestnik Kralovske česke společnosti nauk, Jg. 1937
* KABRDA, Josef: Les anciens registres turcs des cadis de Sofia et de Vidin et leur impoitance pour l'histoire de la Bulgarie // Archiv Orientalni 19 (1951), pp. 329 — 392, pp. 642 — 643
* KABRDA, Josef: Les documents turcs relatifs aux imports ecclesiastiques preleves sur la population bulgare au XVIIe siècle// Archiv Orientalni 23 (1955), pp. 136 — 177
* KABRDA, Josef: Les documents turcs relatifs aux droits fiscaux des metropolites orthodoxes en Bulgarie au XVIIIe siècle // Archiv Orientalni 26 (1958), pp. 59 — 80
* KABAMUBSAL, Ziya: Osmanh mali tarihi hakkmda tetkikler, Ankara 1940
* MIJATEV, P.: Les monuments osmanlis en Bulgarie// Zschrft. Rocznik Orientalistyczny 23 (1959)
* MITTEILUNGEN DES DEUTSCHEN WISSENSCHAFTLICHEN INSTITUTES IN SOFIA, Heft 1, Sofia-Leipzig 1943
* MUTAFCIEVA, Vera P.: Sur le caractere du Timär ottoman // Acta Orientalia Hungarica 9 (1959)
* NEDKOFF, Boris Chr.: Die Gizya (Kopfsteuer) im Osmanischen Reich. Mit besonderer Berücksichtigung von Bulgarien, Leipzig 1942
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ислямизация_в_българските_земи“.