Турското име на Черна е Енидже. Някога недалеч от селището е имало [[лешник]]ова гора, от която селото получава името Енидже кьой фандаклъ (новото село край лешниковата гора). Известно е, че през 19-ти век селото е било с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 km североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19-ти век старото село е било покосено от [[Чума|чумна]] епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото „Ени джaн“ (нов живот). Българите се появяват в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на [[Южна Добруджа]] от [[Румъния]] през [[1918]] година, тук са заселени колонисти - [[арумъни]] от [[Македония (област)|Македония]]. След [[1940]] годино на тяхно място идват преселници от [[Северна Добруджа]]. Те са основно от селата [[Голям Гаргалък|Голям]] и [[Малък Гаргалък]] – на 25 – 30 km южно от [[Кюстенджа]].
По бойните полета на [[Втората световна война]] селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия.
== Название ==
Няколко са теориите защо по време на масовото преименуване на населените места в Добруджа през 40-те години на 20-ти век селото Енидже фандаклъ е получило името Черна. Според историци от Добрич причината е, че през [[Първата световна война]] много от мобилизираните местни хора са загинали при завоя на р. Черна в Македония. Според друга теория, през 40-те години на миналия век [[кмет]] на селото става току що завършилият [[скулптура]] [[Иван Димов (скулптор)|Иван Димов]], родом от село [[Телериг (село)|Телериг]]. Месеците, които прекарал на кметския пост, му се видели черни и това го мотивирало да даде предложение за българско име на населеното място. Това е и най-разпространената сред хората в Черна хипотеза за името на селото.
