Украинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Karazin.jpg“ с Каразин,_Василий_Назарович.jpg
м век; козметични промени
Ред 64:
}}
 
[[КартинкаФайл:Kozacka piesn.jpg|мини|280п|Украинец - [[кобзар]]]]
 
'''Украинците''' ({{lang-uk|українці}}) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност [[Украйна]] и части от околните страни.
 
== Име и произход ==
Украинците са народ-наследник на русите, още наричани русини, които в Ранното [[Средновековие]] създават обширна [[славяни|славянска]] държава - [[Киевска Рус|Рус]], която покорила и присъединила към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.
 
Името ''руси'' се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна [[Украйна|украинска държава]], част от Рус),<ref>{{cite web | publisher = Advameg | year = 2014 | url = http://www.everyculture.com/To-Z/Ukraine.html | title = Ukraine | work = everyculture.com | accessdate = 2014-07-28 | lang = en}}</ref> което създава объркване с днешните руснаци. [[Руснаци]]те и [[беларуси]]те също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период беларусите са били наричани "литвини" (от [[Литва]], по исторически причини), а руснаците - "московци" или "москали". Пример за тази употреба е [[История славянобългарска]] на [[Паисий Хилендарски]], където той пише за "русите" и "москалите" като различни народи<ref>http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm</ref>.
 
Друго историческо име е ''малоруси'', което влиза в употреба по времето на [[Руската империя]], която претендира, че е единственият законен наследник на Киевска Рус; въпреки че придобива широка употреба в 19-ти век той никога не става ''ендоним'' (име използвано за самоопределяне). Днес този термин се смята за остарял и обиден, но не винаги употребата е била такава - пример за това е бележката на [[Захарий Стоянов]] относно руската политика в "Записки по българските въстания" <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.narodnabiblioteka.info/read.php/zahari_stojanov-zapiski_po_balgarskite_vastanija_-_tom_parvi_1870-1876.txt | заглавие=Записки по българските въстания - Том първи | автор=[[Захари Стоянов]] | година=1870-1876 | език=bg| цитат=От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за "бог да прости". Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия - наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, "Света София" и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.}}</ref>
 
''Казаците'' исторически са били преобладаващо украинци, но ''казак'' е социална, а не историческа категория към която не всички етнически украинци са принадлежали.
 
Днес ''украинци'' е предпочитаното име на народа, като другите са приемливи единствено в исторически контекст.
 
[[FileФайл:Ukraine census 2001 Ethnic groups.svg|мини|Украинците са 77,8% от населението на [[Украйна]].
17% са етнически [[руснаци]], a ~5% са от други народности, включително [[Бесарабски българи|българи]]]]
 
== Език и писменост ==
[[Украински език|Украинският]] език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици - руски, беларуски, полски.
 
Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата "і" се използва за звука, изписван на български с "и", а "и" се използва за звук, сходен на "ъ", който се обозначава в руския език с "ы". Също така прозношението на буквата "г" се различава от българското, а за българското "г" се използва "ґ"; освен това се използват буквите "є" и "ї", които се изговарят "йе" и "йи" съответно.
 
Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] говорят на [[руски език]], но са запазили етническото си самосъзнание. Причина за това явление са дългогодишното потискане на украинския език и култура в рамките на Руската империя и [[СССР]] и насилствената и ненасилствената [[Асимилация (социология)|асимилация]]. Много украинци са били изселени или са емигрирали в райони, където руският език е основното средсво на междуетническо общуване в ранна възраст. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името "суржик"(букв. каша, използва се неодобряващо). Поради краткия период след неотдавнашната [[независимост]] на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната, но в някои райони вече се забелязва спад в уменията на младото поколение да борави с него. Украинският език след известен период на репресии и стагнация започва през последните години да расте по популярност сред населението на Украйна.
 
== Религия ==
Повечето от украинците се самоопределят като [[християни]], но има и много [[атеисти]] и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от 3 църкви: каноничната Украинска православна църква - Московки патриархат (призната от всички други поместни автокефални православни църкви, включително от [[Българска патриаршия|Българската православна църква]]) и неканоничните Украинска православна църква - Киевски патриархат и Украинска автокефална православна църква. След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква - католическа църква, но с източен обред ([[униати]]). Освен тях има и бързо растяща общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и [[църковнославянски]].
 
== Кухня ==
Украински ястия са [[борш]], вареники и холодец. Ядат се и голубци ([[сарми]]).