Шуми Марица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м нач.--> началото; козметични промени
м -ти век ---> век
Ред 22:
'''Шуми Марица''' е [[национален химн]] на [[България]] от [[1886|1879]] (официално от 1886) до [[1944]] (официално до 1947) г. Първоначалният текст на песента е написан от [[Никола Живков]], главен [[учител]] във [[Велес]], [[Тулча]], [[Свищов]] и др. по време на [[Възраждане]]то. След много варианти остава последната редакция на [[Иван Вазов]] от [[1912]] г.
 
В средата на 19-ти век в гр. Шумен оркестърът на унгарския емигрант [[Михай Шафран]] популяризира немската песен „'''Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren'''“ („''Когато войниците маршируват през града''“). Мелодията се харесала на котленския учител [[Атанас Гранитски|Атанас П. Гранитски]] (1820 – 1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение („''Слънце-зорница''“), писано от самия него още през 1855 – 56 г. и така се появява песента, която се счита за междинно звено между немския марш „'''Wenn die Soldaten'''“ и „'''Шуми Марица'''“.
 
== Историко-текстови контекст ==
Ред 175:
''- Weltkriegs-Liedersammlung'' (1926)
 
Датировката се документира и в литературата на 20-ти век:
 
„''- Alexander Cosmar (1839): Die Seeräuber (›Posse‹)''
Ред 204:
 
Ето какво пише в издание на ''Института по славянски'' в ''Словашката академия на науките'':<br>
В края на 19-ти и първата половина на 20-ти век в музикалният живот на България (предимно големите градове) се включват активно чужденци (предимно славяни). Те участват в развлекателния музикален живот (по това време в границите на Османската империя), обикновено в хотели и кафенета.<br>
Кафешантански трупи гастролират в българските увесилителни заведения. Техните песни и танци се определят от съвременниците си най-ниско в йерархията на музиката за развлечение. В началото на 20-ти век се асоциират с маргинална аудитория, нощен живот, еротика, а самите изпълнителки чужденки имат репутацията на леки жени. По тази причина ранните грамофонни записи не ги включват.
 
Показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика е фактът, че първият български химн „Шуми Марица“ е възрожденска революционна песен, която има интонационна близост с популярни полски и чешки песни [Кауфман, Н., 2002:32, 79 – 82, 95 – 102].