Уикипедия

Физика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 213.226.63.238 (б.), към версия на 149.62.200.86
Етикет: Отмяна
м век; козметични промени
Ред 6:
За първи път терминът ''физика'' е използван от древногръцкия философ и учен [[Аристотел]] през IV век пр.н.е. Физиката е една от най-старите области на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука. Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в резултат на [[Научна революция|Научната революция]] от XVI-XVII век физиката се обособява като отделна наука<ref>''Novum Organum'' (1620) на Франсис Бейкън е критична към развиването на научния метод.</ref>
 
Значението на физиката в съвременния свят е огромно. Новите и&#768;ѝ идеи и достижения водят до развитието на другите науки и до нови научни открития, които от своя страна намират приложение в [[техника]]та и [[промишленост]]та. Така например, изследванията в областта на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] водят до появата на [[телефон]]а, [[електромотор]]а, [[Маглев|влаковете на магнитна възглавница]]; откритията в областта на [[термодинамика]]та правят възможно построяването на [[автомобил]]а, а развитието на радиоелектрониката води до появата на [[компютър|компютрите]].
 
Въпреки невероятното количество натрупани познания за света, човешкото разбиране за процесите и явленията непрекъснато се мени и развива, новите изследвания повдигат нови и нерешени въпроси, за които трябват нови обяснения и теории. В този смисъл физиката е в непрекъснат процес на развитие и все още далече от възможността да обясни всички природни явления и процеси.
 
== Предмет ==
[[FileФайл:Pahoeoe fountain original.jpg|thumbмини|300 px|Пример за природно явление, подчинено на физични закони: [[парабола|ПараболичнаПараболичната]]та траектория на частиците [[лава]] е в съответствие със закона на [[Галилео Галилей|Галилей]] за свободното падане, а червеното им излъчване – със закона за излъчване на [[абсолютно черно тяло]]]]
 
Физиката има за цел изучаването на широк спектър от предмети и явления от всички възможни мащаби: от елементарните частици до най-големите звездни купове от [[галактики]]. В това число се включват и градивните елементи, изграждащи всички тела в [[природа]]та, поради което физиката се нарича „фундаментална наука“ <ref>''[http://en.wikipedia.org/wiki/The_Feynman_Lectures_on_Physics Лекции на Файнман върху физиката Том I].'' Feynman, Leighton и Sands. ISBN 0-201-02115-3 Виж Глава 3: „Отношение на физиката към другите науки“ („The Relation of Physics to Other Sciences“) за обща дискусия. За философската тема – дали другите науки следва да бъдат „редуцирани“ до физиката, виж [[редукционизъм]] и [[специални науки]]). </ref>.
Ред 53:
== История на физиката ==
{{основна|История на физиката}}
[[КартинкаФайл:Galileo.arp.300pix.jpg|120px|leftляво|thumbмини|[[Галилео Галилей]]]]
 
Научното знание съществува откакто съществува човечеството, хората са се опитвали да си обяснят естествения свят още от древността. Цивилизации се раждат и умират, а знанието се пренася от едно място на друго, допълва и разширява, а понякога се губи и преоткрива отново.
Ред 62:
 
== Известни физици ==
[[FileФайл:GodfreyKneller-IsaacNewton-1689.jpg|120px|thumbмини|[[Исак Нютон]]]]
* [[Архимед]] – открива основните принципи на [[хидростатика]]та, [[статика]]та и обяснението на принципа на работа на [[лост]]а. На Архимед се приписва и създаването на [[Архимедов винт|Архимедовия винт]].<ref>Eminent scientists, Published by scholastic India pvt. Ltd.</ref>
* [[Ибн ал-Хайтам]] – Баща на [[оптика]]та, открил [[отражение]]то и [[пречупване на светлината|пречупването]] на светлината.
* [[Галилео Галилей]] – основоположник на съвременния [[научен метод]]. Сред неговите постижения са подобрения на [[телескоп]]а, свързаните с тях астрономически наблюдения и публичната защита на [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]].
* [[Исак Нютон]] – основоположник на [[класическа механика|класическата механика]], със значителен принос в [[оптика]]та и успоредно с [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] изобретил [[математически анализ|математическия анализ]].
* [[Джеймс Кларк Максуел]] – Формулира единна [[електромагнетизъм|теория]], в която обединява необвързаните дотогава наблюдения, уравнения и експерименти в областта на [[електричество]]то, [[магнетизъм|магнетизма]] и [[оптика]]та. [[уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]] показват, че електричеството, магнетизмът и [[светлина]]та са прояви на едно и също явление: [[електромагнитно поле|електромагнитното поле]].
* [[Алберт Айнщайн]] – смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци на 20 век. Развива [[Специална теория на относителността|специалната]] и [[Обща теория на относителността|общата]] теории на относителността и доказва съществуването на [[атом]]ите.
* [[Нилс Бор]] – един от създателите на съвременната физика, със значителен принос към теорията за структурата на [[атом]]а и към [[квантова механика|квантовата механика]].
* [[Роберт Опенхаймер]] – „Баща на [[Атомна бомба|атомната бомба]].“
* [[Ричард Файнман]] – Разширява значително теорията на [[Квантова електродинамика|квантовата електродинамика]], създава [[диаграма на Файнман]] за описание на взаимодействията в [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]].
* [[Стивън Хокинг]] – допринася съществено за развитието на теорията за [[черна дупка|черните дупки]] и [[космология]]та и квантовата механика, известен популяризатор на науката.
 
== Основни теории във физиката ==
Ред 82:
 
''понятия'': [[Разстояние]] – [[Пространство]] – [[Време]] – [[Движение]] – [[Дължина]] – [[Скорост]] – [[Маса]] – [[Импулс (механика)|Импулс]] – [[Момент на импулса]] – [[Сила]] – [[Енергия]] – [[Момент на сила]] – Закони за запазване – [[Хармоничен осцилатор]] – [[Вълна]] – [[Период]] – [[Механична работа]] – [[Мощност]] – [[Симетрия]]
| Класическата механика е един от подразделите на [[механика]]та, която от своя страна е раздел на физиката и описва движението на телата и силите, които го причиняват. Другите три подраздела са [[небесна механика]], [[квантова механика]] и [[релативистка механика]]. Терминът „класическа“ има за цел разграничение от модерните теории от 20-ти век – [[квантова механика]] и [[теория на относителността]]. Нуждата от тях възниква при описанието на обекти, които са извън ежедневието (поне исторически, в днешно време много от модерните технологии се основават на принципите на квантовата механика). Класическата механика възниква с формулирането на математическите методи на [[диференциално смятане|диференциалдиференциалното]]ното и [[интеграл]]ното смятане, чиито основоположници са [[Исак Нютон]] и [[Готфрид Лайбниц]].
 
Класическата механика се дели на [[статика]], [[динамика]] и [[кинематика]]. Статиката изучава [[Механично равновесие|равновесиеравновесието]]то на телата, кинематиката – [[движение]]то, а динамиката – причините за движението или равновесието на тялото.
|-
! [[Електромагнетизъм]]
Ред 103:
| ''раздели'': [[Уравнение на Шрьодингер]] – [[Интеграл на Файнман]] – [[Квантова теория на полето]]
 
''понятия'': [[Хамилтониан (квантова механика)|Хамилтониан]] – [[Тъждествени частици]] – [[Константа на Планк]] – [[Измерение (квантова механика)|Измерение]] – [[Квантов осцилатор]] – [[Вълнова функция]] – [[Енергия на нулевата точка]] – [[Пренормиране]] – [[Материя_Материя (физика)|Материя]] – [[Антиматерия]] – [[Елементарна частица|Елементарни частици]] – [[Бозон]] – [[Фермион]] – [[Квантово число]] – [[Квантово тунелиране]]
| Квантовата механика е фундаментална физична теория, описваща поведението на микроскопичните частици. При тях тя замества класическата механика на Нютон и теорията на електромагнетизма, защото те не обясняват адекватно наблюдаваните явления на атомно и субатомно ниво.
|-
Ред 110:
 
''понятия'': [[Принцип на относителността]] – [[4-вектор]] – [[Отправна система]] – [[Пространство-време]] – [[Релативистична Маса]] - [[Скорост на светлината]] – [[Черна дупка]]
| Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за относителност. СТО е теория за структурата на пространство-времето. За пръв път е въведена през 1905 от Айнщайн в статията му „За електродинамиката на движещите се тела“. ОТО е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата и&#768;ѝ е [[принцип на еквивалентност|принципът на еквивалентността]], според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено [[пространство-време]].
|}
 
Ред 121:
=== Фундаментални взаимодействия ===
[[Гравитационно взаимодействие]] – [[Електромагнитно взаимодействие]] – [[Слабо ядрено взаимодействие]] – [[Силно ядрено взаимодействие]]
[[FileФайл:Astronaut-EVA.jpg|thumbмини|[[Астронавт]]ът и [[Земя]]та са в [[свободно падане]]]]
 
=== Строеж на материята ===
Ред 144:
 
== Физика и религия ==
[[Файл:Studying astronomy and geometry.jpg|мини|ляво|Изучаване на [[астрономия]] и [[геометрия]], 15-ти век, [[Франция]]]]
В историята често се случва така, че получените резултати във физиката и астрономията, както и в някои други науки, влизат в конфликт с някои политически или държавни органи, както и с обществени или [[религия|религиозни]] организации и институции. Последните боравят с набор от убеждения и вярвания, които дават някаква представа за света и законите на Вселената, но в крайно [[догма]]тична форма.
 
Ред 192:
 
{{Превод от|en|Physics|337041564}}
 
[[Категория:Физика| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Физика“.