Фотография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Internedko (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 35:
В първите години дагеротипията се оказва по-популярна, тъй като удовлетворява внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на [[индустриална революция|индустриалната революция]]. Това търсене, което не може да бъде задоволено нито със средствата на [[живопис]]та, нито като обем, нито като цена може би се оказва натиска, довел до развитието на фотографията.
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярният фотографски метод до края на 19
* [[Амбротипия]]та, изобретена през [[1854]] г. от Арчър – позитив върху стъкло със зачернен гръб;
Ред 43:
Стремежът за усъвършенстване на фотографския процес в посока откриване на евтин начин за правене на голям брой фотографския копия връща изобретателите отново към процеса на Талбот. След серия подобрения през първите 20 години се ражда съвременния фотографски процес.
Голям напредък в стъклените фотографски плаки и печат настъпва през 19
През 1908 г. [[Габриел Липман]] печели [[Нобелова награда за физика]] за своя метод за възпроизвеждане на [[цвят (оптика)|цветове]], който се основава на явлението [[интерференция]], известен също като ппроцес на Липман.
Ред 54:
=== Цветна фотография ===
Цветната фотография е изследвана в средата на 19
Първата трайна цветна снимка е заснета през 1861 г. и използва принципа на трицветно разделяне, публикуван за първи път от физика [[Джеймс Кларк Максуел]] през 1855 г. Идеята на Максуел е да се вземат три отделни черно-бели фотографии и червени, зелени и сини филтри. Това осигурява на фотографа трите основни цветови канала, които се изискват, за да се пресъздаде цветно изображение. Прозрачни отпечатъци на изображенията може да се прожектират през подобни цветни филтри и насложат върху прожекционен екран. Цветен печат на хартия може да бъде произведен чрез наслагване на въглеродните отпечатъци на трите снимки, направени в техните допълнителни цветове. Руският фотограф [[Сергей Прокудин-Горски|Сергей Михайлович Прокудин-Горски]] използва широко тази техника за разделяне на цветовете със специална камера, която последователно излага филтрираните трицветни изображения върху различни части на продълговата плака. Понеже неговите експонирания не са били едновременни, снимките имат различни дефекти.
|