Титан II: Разлика между версии

Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на [[САЩ]] (на английски: ''Strategic Air Command''). Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в [[Аризона]], [[Арканзас]] и [[Канзас]]. В авиобазата [[Ванденберг (военновъздушна база)|Ванденберг]], [[Калифорния]] се намират 9 учебно – бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през [[1967]] г. – 63 ракети. След появата на по – модерни [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] на твърдо гориво в края на 60 – -те години на 20 – ти век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до [[1987]] г. Години след това, до [[2003]] г. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.

[[USAF]] разработват своя пилотирана космическа програма – [[Пилотирана орбитална лаборатория]], предназначена основно за събиране на разузнавателна информация. По тази програма е извършен един [[суборбитален космически полет]]. На [[3 ноември]] [[1966]] г. ракетата – носител извежда космическия кораб [[Джемини 2]] на суборбитална траектория без екипаж. [[Джемини 2]] става първият космически апарат летял в космоса два пъти. В края на 60 – -те години на 20 век тази програма е закрита като безперспективна.