Отваря главното меню

Промени

форматиране: 6x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
| картинка-описание = Изглед от панорамната пътека
| екатте = 55419
| надм-височина = 600- – 800
| население-нси = 3 433
| пощ-код = 1137
| sat = 42.7,23.133
}}
'''Панчарѐво''' е квартал в [[София (област)|област София]], Западна [[България]]. Има статут на [[балнеолечение|балнеолечебен]] [[курорт]] от местно значение, утвърден от [[Министерство на здравеопазването|Министрество на народното здраве]] през 1963 г. <ref>http://dv.parliament.bg/ Държавен вестник, бр. 18, от дата 2.3.2012 г. </ref> С указ от 1988 г. е определено за [[административен център]] на една от 24-те новообразувани структурни единица на Столична община - – [[Панчарево (район)|район Панчарево]],<ref>[http://www.pancharevo.org/история-на-панчарево/ История на Панчарево]</ref> който включва десет села. Според Общия устройствен план на гр. София централната част на населеното място, по протежение на [[Самоковско шосе]] и [[акватория]]та на [[Панчаревско езеро|езерото]], са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони&nbsp;– за висококатегорийно обитаване с нискоетажно застрояване в природна среда.
 
== География ==
В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на [[Римска империя|Римската империя]]. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в [[София]], така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар [[Асклепий]] и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от [[варвари|варварски]] нападения подстъпите към [[София|Сердика]] и Искърския пролом, в посока [[Самоков]], но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.
 
Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име [[Главиша]], което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] и за известен период след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар [[Иван Асен V]], известен в района като ''Iасен'' (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили ([[Старобългарски език|старобълг.]] ''главили'') да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още ''Царевото село'', останало встрани от единствения голям по онова време път&nbsp;– от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода [[14 век|14]]-[[16 век|16]] век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на [[19 век]] било унищожено напълно и на това място се заселили [[черкези]]. С това било поставено началото на днешното село с името ''Паничаръ'' или ''Панчар'', както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. ''паница'', ''паны'' и тур. ''çare'' – курорт). На новото място селяните работили [[ангария]] както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До [[Освобождението]] селото било малко, като достига едва 150- – 200 жители през [[1878]] г.
 
Заради строежа на [[Панчарево (ВЕЦ)|юзината]] за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли [[Италианци|италиански]] строители, които след завършването и останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от [[Македония (област)|Македония]], главно от [[Прилеп (град)|Прилепско]] и [[Костурско]]. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През [[1900]] година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността „Бахчата“, най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял [[Янко Сакъзов]], който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.
 
На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. [[Иван Шишманов]], според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка., което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата жена-лекар в България, д-р Нина Берова – Ораховац и съпругът ѝ [[Петър Ораховац]], който по това време е директор на Гражданска санитарна дирекция&nbsp;– събитие, което имало широк обществен отзвук. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20- – 30 години на 20 век там летуват около 200- – 220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.
 
В периода 1900- – 1912 г. се строи шосето [[София]] – Панчарево – Пасарел – [[Калково (Софийско)|Калково]] – [[Самоков]]&nbsp;– Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал [[Георги Вазов]] създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до [[Боровец]] (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от [[Рила]] за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора&nbsp;– било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията си. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен [[чинар]] Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран [[Министерски съвет на България|Министерският съвет]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 546 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
* '''Стефан Панчев''', инициатор и основател на читалището в Панчарево през [[1908]] година.
* '''Димитър Пенев''', учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след [[Първа световна война|Първата световна война]].
* '''Д-р Александър Сметанин''', украинец по произход, участъков лекар на общината през 30-те години на [[20 век|20-ти]] век, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района и също така за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
* '''Трайчо Стоилов Иванов'''&nbsp;– дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище „Виделина“. Събирал и издал материали за историята на Панчарево, представени в книгата „Панчарево – минало и настояще“. По време на кметуването му е открита новата училищна сграда, през [[1947]] г., както и Панчаревската минерална баня.
 
* [[ВЕЦ Панчарево|ВЕЦ Панчарево (Старата юзина)]]
* Черква „Свети Димитър Солунски“ от [[1882]] г.
* Войнишки паметник&nbsp;– ([[1912]]- – [[1945]]) г.
* Вековен [[чинар]] в м. „Риляник“
* Старият мост над река Витошка Бистрица