X-15: Разлика между версии

Съществуват две дефиниции за „космически полет“ и присвояване на званието „[[астронавт]]“, според достигнатата височина на полета. По предложение на [[USAF]] за [[астронавт]] се признава всеки [[пилот]] достигнал височина 50 мили (80.5 км.) и повече. Тъй като тази граница е до известна степен механично определена други организации не се съгласяват с това определение. Международната федерация по аеронавтика (FAI), регламентира [[суборбитален космически полет|космическия полет]] като навлизане в космическото пространство, при което достигнатата височина на полета трябва да бъде по – голяма от 100 км. Това е така, защото според световната научна общност границата на [[атмосфера]]та е точно сто километра – т. нар. „Линия Карман“ (на [[английски език|английски]]: ''Kármán line'') (на името на американския [[физик]], който през 50 – -те години на 20 – ти век предлага дефиницията „космическо пространство“; на [[английски език|английски]]: Theodore von Kármán (1881 – 1963). Двете определения съществуват съвместно дълги години, а за американските историци в абластта на астронавтиката са в сила до днес. FAI (както и [[НАСА]]) се придържа строго към втората дефиниция, така че тя е официално приетата според световните стандарти. [[НАСА]] присъжда званието „[[астронавт]]“ и почетният знак „астронавтски крила на [[НАСА]]“ само на [[пилот]] преминал границата от 62 мили (100 км.) височина на полета. Тринадесет полета на X – 15 надминават височината от 50 мили (80.5 км.), а два от тях надхвърлят и сто километровата граница: