Отваря главното меню

Промени

форматиране: 5x тире-числа, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
През 1924 г. Клаус Ман започва да пише кратки разкази, а през следващата година става театрален критик за берлински вестник. Първите му литературни произведения са публикувани през 1925 г. Тогава излиза романът му ''„Благочестивият танц. Приключенията на една младост“'' („Der fromme Tanz. Das Abenteuerbuch einer Jugend“).
 
Ранният живот на Клаус Ман е доста объркан. Неговата [[хомосексуалност]] често го превръща в жертва на [[предразсъдък|предразсъдъци]] и той има трудни отношения с баща си. След кратък престой в различни училища<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann. Eine Biographie''. Campus Verlag, Frankfurt – New York 1999, p.&nbsp;30</ref> Клаус пътува с една година по-възрастната си сестра Ерика Ман по света. През 1927 г. пребивава в [[САЩ]] и описва впечатленията си в есета, публикувани като общ пътепис през 1929 г.<ref>Erika und Klaus Mann: Rundherum - – Ahenteuer einer Weltreise. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt, 1982</ref>
 
[[File:Olga Markowa Meerson, Portrat Klaus Mann, 1926.jpg|thumb|160px|left|Портрет на Клаус Ман от 1926 г.]]
През 1924 г. Клаус се сгодява за приятелката си от детството Памела Ведекинд, най-голямата дъщеря на драматурга [[Франк Ведекинд]], която също е приятелка със сестра му Ерика. Годежът е разтрогнат в началото на 1928 г.
 
През 1929 г. Клаус и Ерика пътуват в [[Северна Африка]]. Там се запознават с швейцарската писателка и фотографка Анемари Шварценбах, с която остават близки през следващите няколко години. Заедно с Анемари Клаус прави няколко пътуваниа в чужбина, като последното е за ''Конгреса на писателите'' в [[Москва]] през 1934 г.<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann'', p.&nbsp;302</ref>
 
През 1932 г. Клаус пише първата част от автобиографията си ''„Дете на тази епоха“'' („Kind dieser Zeit“), която е добре приета, докато на власт не идва [[Хитлер]]<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann'', p.&nbsp;211</ref>. През 1933 г. Клаус участва с Ерика в политическото кабаре ''Die Pfeffermühle'' („Мелничка за пипер“), което привлича вниманието на [[нацист]]кия режим. За да избяга от прокуратурата, през март 1933 г. Клаус напусна Германия и заминава за [[Париж]], по-късно отива в [[Амстердам]] и [[Швейцария]], където семейството му има дом.
Най-известният романи на Клаус Ман, ''„Мефисто“'' („Mephisto. Roman einer Karriere“), е създаден през 1936 г. и е публикуван за пръв път в [[Амстердам]]. Романът е леко прикрит портрет на бившия му зет, актьора [[Густаф Грюндгенс]]. Литературният скандал, който се разразява, донася на Клаус Ман посмъртна слава в [[Западна Германия]], понеже осиновеният син на Грюндгенс издейства съдебна забрана за публикуване на романа след първото му издаване във [[ФРГ]] от началото на 60-те години. След седем години съдебни заседания Върховният съд на Западна Германия го забранявя, въпреки че книгата продължава да излиза в [[Източна Германия]] и чужбина. През 1981 г. забраната е отменена и романът е публикуван в Западна Германия.
 
Романът на Клаус Ман Ман ''„Вулканът“'' („Der Vulkan. Roman unter Emigranten“) (1939) е една от най-известните творби на XX ти век за немските емигранти през Втората световна война.
 
Клаус Ман умира на 21 май 1949 г. в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] от свръхдоза [[наркотици]].
* ''Decision. A Review of Free Culture'' Ed. by Klaus Mann, Januar 1941 – Februar 1942
* ''André Gide and the Crisis of Modern Thought'', 1943 (dt.: ''Andre Gide und die Krise des modernen Denkens''), 1995
* ''Heart of Europe. An Anthology of Creative Writing in Europe 1920–19401920 – 1940'' Ed. by Hermann Kesten and Klaus Mann, 1943
* ''André Gide: Die Geschichte eines Europäers'', 1948
* ''Die Heimsuchung des europäischen Geistes'', Essay, 1948, 1993
* ''The Turning Point: Thirty-Five Years in this Century'', Autobiografie, 1942
* ''Der Wendepunkt. Ein Lebensbericht'', 1952, 2006
* ''Tagebücher 1931–19491931 – 1949'' Joachim Heimannsberg (Hrsg.), 1990
* ''Briefe und Antworten 1922–19491922 – 1949'' Golo Mann, Martin Gregor-Dellin (Hrsg.), 1991
* ''Briefwechsel 1933–19491933 – 1949'' Herbert Schlüter, Klaus Mann, 2010
* ''Briefe an Klaus Mann. Mit einem Briefentwurf von Klaus Mann'' Gustav Regler, 2011,
* ''„Ich glaube, wir verstehn uns“. Klaus Mann und Kurt Hiller – Weggefährten im Exil. Briefwechsel 1933–19481933 – 1948'' Rüdiger Schütt (Hrsg.), München 2011
* ''„Lieber und verehrter Onkel Heinrich“'' Inge Jens und Uwe Naumann (Hrsg.), 2011
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Klaus Mann}}
* [[Бисерка Рачева]], [https://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/trudnoto.htm ''„Трудното дете“ на модерния век (Клаус Ман)''], Електронно издателство LiterNet, 16.09.2007
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D118577158 Биографични данни за Клаус Ман в Каталога на Немската национална библиотека]
* {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=Klaus+Mann&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Клаус Ман в Каталога на Немската национална библиотека]