Едуард III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м ] : --->]: ; козметични промени |
||
Ред 1:
{{Монарх|име=Едуард III
| описание=крал на Англия
| изображение за личността=[[
| описание на изображението=Едуард III
| управление=[[25 януари]] [[1327]] – [[21 юни]] [[1377]]
Ред 23:
}}
'''Едуард III''' ([[13 ноември]] [[1312]] – [[21 юни]] [[1377]]) (на [[английски език|английски]]
Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през [[1337]] г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие [[Стогодишна война]]. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в [[битка при Креси|битката при Креси]] и [[Битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.
Ред 59:
=== Войните продължават ===
[[
Победата в морската битка при устието на река Шелда дава контрол на Англия върху [[Ла Манш]]. Победите [[битка при Креси|при Креси]] ([[1346]] г.) и Кале ([[1347]] г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войски на континента. Военните действия са спрени от появата на [[чума]]та, но са подновени с повторното английско нахлуване през [[1355]] г. Английският престолонаследник – [[Едуард, Черният принц]] разгромява френската конница [[битка при Поатие (1356)|при Поатие]] ([[1356]] г.) и пленява френския крал Жан II. През [[1359]] г. Черният принц обсажда [[Париж]] и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини ([[1360]] г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през [[1369]] г., когато войските на третия син на Едуард III – [[Джон Гонт]], започват да завладяват Франция. Чумата обаче отслабва английската военна сила и през [[1375]] г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове – Кале, Бордо и Байон.
Ред 105:
{{Превод от|en|Edward III of England|152982838}}
{{Династия Плантагенет}}
[[Категория:Монарси на Англия]]
|