Уикипедия

Амиенски договор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м linterrors - смесени кавички; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Gillray - The First Kiss.jpg|thumbмини|250px|''Първа целувка от десет години!'' - карикатура на Амиенския мир от <br>[[Джеймс Гилрей]]]]
'''Амиенският договор''' временно слага край на военните действия между [[Франция]] и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Обединеното кралство]] по време на френските [[Революционни войни]]. Подписан е в град [[Амиен]] на [[25 март]] [[1802]] г. (4 [[жерминал]], година X по френския революционен календар) от [[Жозеф Бонапарт]] и [[Чарлз Корнуолис|маркиз Корнуолис]] като „окончателен мирен договор“. Последвалият мир продължава само година. По силата на договора, Обединеното кралство признава [[Първа френска република|Френската република]].
Заедно с [[Люневилски договор|Люневилския договор]] от [[1801]] г., споразумението от Амиен бележи края на [[Втора антифренска коалиция|Втората коалиция]]. Войната започва добре за съюзниците, с неуспехите на генерал [[Наполеон Бонапарт|Бонапарт]] по време на [[Египетска кампания|Египетската кампания]]. Все пак, след френските победи [[Битка при Маренго|при Маренго]] и [[Битка при Хоенлинден|Хоенлинден]], [[Австрия]], [[Русия]] и [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] искат мир. Победата на [[Хорацио Нелсън|Нелсън]] в [[Битка при Копенхаген|морското сражение край Копенхаген]] на [[2 април]] 1801 г. прекъсва създаването на [[Втора лига на въоръжен неутралитет|Лигата на въоръжен неутралитет]] и води до преговори за прекратяване на военните действия. Договорът става възможен след оставката на [[Уилям Пит-младши|Уилям Пит]] на [[16 февруари]] 1801 г., който е наследен на поста премиер от [[Хенри Адингтън]]. През октомври същата година, в [[Лондон]] са подписани предварителните клаузи на договора, което е посрещнато с илюминации и фойерверки. Смята се, че мирът ще доведе до отмяната на [[данък общ доход]], въведен от Пит, спадане на цените на зърното и съживяването на пазарите. Британската комисия по преговорите в Париж е водена от [[лорд Ливърпул|Робърт Дженкинсън, лорд Ливърпул]].
 
== Условия ==
В договора, освен потвърждаването на „мир, приятелство и добро разбирателство“, влизат и следните клаузи:
* Връщане на затворници и заложници.
* Обединеното кралство да върне [[Капска колония|Капската колония]] на [[Батавска република|Батавската република]].
* Обединеното кралство да върне повечето от завладените холандски острови в [[Западни Индии|Западните Индии]] на Батавската република.
* Обединеното кралство да оттегли войските си от [[Египет]].
* Отстъпване в полза на Обединеното кралство на [[Тринидад (остров)|Тринидад]], [[Тобаго]] и [[Цейлон]].
* Франция да оттегли войските си от [[Папска държава|Папската държава]].
* Уточняване на границите на [[Френска Гвиана]].
* Връщането на [[Малта]], [[Гозо]], и [[Комино]] на [[хоспиталиери]]те и обявяването им за неутрална страна, въпреки че островите остават под управлението на Британската империя.
* Връщането на остров [[Минорка]] на [[Испания]].
 
== Периодът след Амиен ==
През лятото и есента на 1802 г., Париж се изпълва с посетители от британското висше общество. [[Уилям Хершел]] използва възможността да разговаря с колегите си от Френската обсерватория. В палатки и временни съоръжения, в двора на [[Лувър]]а от 18 до 24 септември се провежда третото „изложение на френски стоки“. Според мемоарите на личния му секретар — [[Луи Фовле дьо Булиен|Луи дьо Буриен]], Наполеон „се наслаждава най-много от възхищението, предизвикано от изложението сред многобройните чужденци, стекли се в Париж по време на мира.“.<ref>Цитат по [http://charon.sfsu.edu/publications/ParisExpositions/NapoleonicExpos.html Arthur Chandler, "The Napoleonic Expositions"]</ref> Сред посетителите е и [[Чарлз Фокс]], който е поканен на лична обиколка от министър [[Жан Шаптал|Шаптал]]. В Лувъра, в допълнение към
изложбата на съвременни творби в [[Парижки салон|Парижкия салон]], гостите могат да видят и изложба на италианска живопис (по които [[Джоузеф Търнър]] попълва цял скицник) и римски скулптури, събрани от цяла [[Италия]], по строгите условия на [[Толентински договор|договорът от Толентино]]. Дори и четирите коня на [[Марко (евангелист)|Свети Марк]], пренесени тайно през 1797 г., могат да бъдат разгледани във вътрешния двор.<ref>Francis Haskell and Nicholas Penny, ''Taste and the Antique'' (Yale University Press) 1981, pp ch xiv 'The Last Dispersals'.</ref> [[Уилям Хазлит]] пристига в Париж на 16 октомври 1802 г.: римските скулпури не го трогват, но той прекарва повече от три месеца, изучавайки и копирайки италианските майстори в Лувъра.<ref>Hazlitt, ''Table Talk:"'' "On The Pleasure Of Painting".</ref> Сред потока от британски посетители са семейства като това на [[Мария Еджуърт]], която прекарва зимата в Париж, но заминава набързо и пристига благополучно в [[Доувър]] на 6 март 1803 г.; баща и&#768;ѝ, Ричард Еджуърт, обаче няма този късмет и началото на войната го заварва във Франция.<ref>Hon. Emily Lawless, ''Maria Edgeworth'', ch. viii ([http://digital.library.upenn.edu/women/lawless/edgeworth/chapter-VIII.html on-line text]).</ref> Друга писателка, [[Франсиз Бърнли]], отпътува за Париж през април 1803 г. да види съпруга си, конт Александър д'Арбле, но когато военните действия започват, е принудена да остане до 1815 г.
 
== Провалът на договора ==
Британското правителство бави изпълнението на определени условия, като изтеглянето на флотата си от Малта. Сред първоначалната разпаленост, възраженията към договора бързо нарастват в Обединеното кралство, където на управляващите им се струва, че са направили всички отстъпки и ратифицирали настоящите споразумения. От своя страна, по време на договореното примирие Бонапарт продължава да поддържа реакционния преврат на генерал [[Пиер Ожеро|Ожеро]] от [[18 септември]] 1801 г. в Батавската република, както и новата холандска конституция, ратифицирана чрез подправено гласуване, която води до все по-тясно сближаване с доминиращата Франция. На 24 януари, точно преди подписването в Амиен, Наполеон приема официално длъжността глава на новата [[Италийска република]], наследник на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. По-рано през същия месец, Наполеон е изпратил войски, под командването на генерал [[Шарл Льоклерк]], в най-богатата френска колония, [[Санто Доминго]], с публични уверения в добрите си намерения и тайни заповеди да потушат революцията там, да депортират водача и&#768;ѝ — [[Тусен-Лувертюр]], когото англичаните третират като държавен глава, и да наложат отново робството. Льоклерк дебаркира на димящите пепелища на Кап Франсоаз на 2 февруари 1802 г., Тусен-Лувертюр умира във френски затвор на 7 април следващата година.<ref>Bob Corbett, [http://www.webster.edu/~corbetre/haiti/history/revolution/revolution3.htm "The Haitian Revolution: part III"].</ref> Британските читатели следят събитията, представени от вестниците в силно морализиращи краски. Бонапарт отказва допълнителни отстъпки въпреки призивите на външния си министър [[Талейран]], и Адингтън подсилва Кралския флот, налагайки блокада на Франция. Разговорите в Париж са прекъснати през май; британският посланик заминава на 13-ти.
 
Като повод за незабавното възобновяване на военните действия се посочва това, че Обединеното кралство е конфискувало всички френски кораби в британските пристанища; но няма доказателства в поддръжка на твърдението. Наполеон определено приема това, твърдейки и че шест кораба са конфискувани в международни води, макар и тези кораби или капитаните им никога не са назовани. На 18 май в британския парламент е приета декларация за обявяването на война. Представено като отговор на това, на 22 май 1803 г. (2 [[прериал]], година XI) Първият консул внезапно нарежда хвърлянето в затвора на всички британски поданици от мъжки пол, на възраст между 18 и 60 г., намиращи се по това време във Франция, задържайки много пътуващи цивилни. Този акт е осъден като незаконен от всички големи държави. Наполеон твърди във френската преса, че британските затворници, които е задържал, възлизат на 10&nbsp;000, но френски документи, съставени в Париж няколко месеца по-късно, показват, че точният брой е 1&nbsp;181. Едва след абдикацията на Бонапарт през 1814 г. и на последните задържани британски цивилни е разрешено да се завърнат у дома.
 
== Военни действия ==
Адингтън се доказва като неспособен премиер по време на война, и на 10 май 1804 г. е заменен отново от Уилям Пит, който дава началото на [[Война на Третата коалиция|Третата коалиция]]. За Пит се твърди, че седи зад опитите на [[Жорж Кадудал]] и [[Шарл Пишегрю]] за покушение на Бонапарт.
 
Наполеон, вече император, събира армия на френското крайбрежие за да нападне Великобритания, но Австрия и Русия, съюзници на Обединеното кралство, от своя страна се подготвят да нахлуят във Франция. Френските войски, получили името ''[[Великата армия]]'', напускат тайно крайбрежието в поход срещу Австрия и Русия, преди техните армии да успеят да се обединят. Французите разбиват Австрия в [[Битка при Улм|битката при Улм]], състояла се само ден преди [[Битка при Трафалгар|битката при Трафалгар]], а победата на Бонапарт [[Битка при Аустерлиц|при Аустерлиц]] напълно унищожава Третата коалиция. През 1806 г., британците отново овладяват Капската колония от Батавската република, чието съществуване Наполеон отменя по-късно същата година, провъзгласявайки на нейно място [[Кралство Холандия]], управлявано от брат му [[Луи Бонапарт|Луи]].
 
== Бележки ==
{{reflist}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Амиенски_договор“.