Йеремия II Константинополски: Разлика между версии

| име-оригинал = Ιερεμίας Β΄

| роден-място = [[Поморие]], [[Османска империя]]

'''Йеремия II Константинополски''' или '''Йеремия II Транос''' ({{lang-el|Πατριάρχης Ιερεμίας Β΄ Τρανός}}) e [[Вселенски патриарх]] на три пъти (1572- – 1579), (1580- – 1584) и (1587- – 1595), т.е. до смъртта си, като първия път застъпва в края на управлението на [[Селим II]] и е почти изцяло при [[Мурад III]]. Предходно е [[митрополит]] на [[Лариса]], т.е. на най-древния гръцки [[диоцез]]. <ref>[http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=en&id=187 Ιερεμίας Β΄]</ref>

Йеремия II се превръща във фаворит на [[Михаил Кантакузин Шейтаноглу]] за вселенския трон, от който измества българина [[Митрофан III Константинополски]]. Изключително добре образован и начетен, с произход от стария анхиалоски род Транос. Ученик на трима пастори - – [[Хиротеос]] от [[Монемвасия]], [[Арсений (епископ)|Арсений]], епископ на [[Търново]] и [[Дамаскин Студит]]. <ref>[http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=en&id=187 Ιερεμίας Β΄]</ref>

Йеремия е натоварен явно от своя опекун, под чиято егида е издигнат, с важна мисия и задача, а именно да признае Руската църква за патриаршия. Това се случва след негово пътуване до руските земи в началото на 1589 г., като със решение на Светия синод на Вселенската патриаршия от 12 февруари 1593 г. е признато патриаршеското достойнство на [[Руската православна църква]], като [[Киевска митрополия|киевския митрополит]] започва да се [[титул]]ова „Московски на цяла Русия“. <ref>[http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=en&id=187 Ιερεμίας Β΄]</ref> Църковната делегация която изпраща през 1591 г. Вселенската православна църква, за да връчи дарствената грамота на руския цар [[Фьодор Иванович]] за признаване на патриаршеския титул се води неслучайно и [[символ]]но от търновския митрополит [[Дионисий Рали]]. <ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/izvori_buntove/1_ternovsko/1591_pismo_dionisii-tsar_feodor.htm Писмо на Дионисий Рали до руският цар Фьодор от 1591 г. за пристигането му с грамота за признаване на патриаршески титул на руския църковен глава - – това събитие най-ярко отразява и изразява целия контекст на събитията по Първото търновско въстание. Грамотата от Вселенския събор на Вселенската патриаршия за признаването на Москва за пета патриаршия е изпратена неслучайно и връчена от църковна делегация предвождана лично от търновския митрополит и бъдещ предводител на въстанието - – Дионисий Рали.]</ref> До днес Руската православна църква е пета в [[диптих (религия)|диптиха]] на мястото на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]].