Валтер Нернст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Валтер Нернст | име-оригинал = Walther Hermann Nernst | категория = учен |...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 39:
[[Файл:Nernst horseback.jpg|мини|Нернст язди кон на бойното поле, 29 август 1915 г.]]
'''Валтер Херман Нернст''' ({{lang-de|Walther Hermann Nernst}}) е германски химик, който е известен с работата си върху [[термодинамика]]та и формулирането на [[теорема на Нернст|теоремата на Нернст]], която проправя пътя за [[Трети закон на термодинамиката|Третия закон на термодинамиката]], за което печели [[Нобелова награда за химия]] през 1920 г. Нернст допринася за установяването на [[физикохимия]]та, както и за [[електрохимия]]та, термодинамиката и [[физика на твърдото тяло|физиката на твърдото тяло]]. Разработва т. нар. [[уравнение на Нернст]] през 1887 г.
== Биография ==
Ред 46:
=== Лични качества ===
За Нернст често се казва, че има механичен ум и че винаги мисли за начини да прилага новите открития в промишлеността. Обича да ловува и да ходи за риба.<ref>{{cite web|title=Walther Hermann Nernst|url=https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1920/nernst.html|publisher=foundationNobel Prize|accessdate=25 април 2012}}</ref> [[Алберт Айнщайн]], който му е приятел, се
=== Семейна история ===
Нернст се жени за Ема Ломайер през 1892 г., която им ражда двама сина и три дъщери. И двамата синове на Нернст загиват, сражавайки се в [[Първата световна война]]. Той е гласовит критик на [[Адолф Хитлер]] и [[нацизма]] и две от трите му дъщери се женят за [[евреи]]. След като Хитлер идва на власт, те емигрират, едната към [[Англия]], другата към [[Бразилия]]. Нацизмът също слага край на научната кариера на Нернст. Той
=== Кариера ===
Нернст започва да се обучава в Цюрихския университет през 1883 г., а след период в Берлинския университет се връща отново в Цюрих. Пише дипломната си работа в Грацкия университет, където е професор [[Лудвиг Болцман]], но работи под егидата на [[Алберт фон Етингсхаузен]]. Заедно те откриват т. нар. [[ефект на Нернст]]: магнитно поле, приложено перпендикулярно на метален проводник в температурен градиент, поражда разлика в електрическия потенциал. След това се мести във Вюрцбургския университет, където защита докторска дисертация. [[Вилхелм Оствалд]] го набира за първия департамент по физикохимия в Лайпцигския университет. Нернст се премества там като асистент, работейки върху термодинамиката на тока в разтвори. След като бива повишен на лектор, той преподава за кратко в [[Хайделбергския университет]], след което се мести в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]]. Три години по-късно му е предложено да стане професор в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенския университет]], но за да го задържи в Прусия правителството създава катедра за него в Гьотинген. Там той пише знаменития си учебник ''Теоретична химия'', която е преведена на английски, френски и руски. Също така, той извежда [[уравнение на Нернст|уравнението на Нернст]] за електрическия потенциал, породен от неравни концентрации на йони, отделени с мембрана, която е пропусклива за йони. Уравнението му намира широко приложение в клетъчната физиология и невробиологията. Неговият електрохимически институт е разположен в бившо имение, като семейното жилище е разположено на последния му етаж.
[[Лампа с нажежаема жичка|Лампата с нажежаема жичка]] по това време е слаба и скъпа, тъй като се нуждае от [[вакуум]] в крушката. Нернст изобретява радиатор с твърдо тяло с жичка от
[[Файл:Nernst, Walther 1912.jpg|мини|Нернст към 1912 г., портрет от [[Макс Либерман]].]]
През 1905 г. предлага своята „Нова теорема за топлина“, която по-късно става известна като [[Трети закон на термодинамиката]]. Той показва, че докато температурата наближава нула, [[ентропия]]та също наближава нула, докато [[Свободна енергия на Гибс|свободната енергия на Гибс]] остава над нулата. Това е трудът, с който той е най-добре запомнен, тъй като позволява на химиците да определят свободните енергии (и съответно точките на равновесие) на [[Химични реакции|химичните реакции]] от топлинни измервания. [[Теодор Уилям Ричардс]] твърди, че Нернст е откраднал идеята му, но откритието е почти
През 1914 г. семейство Нернст забавляват колеги и студенти, които са довели в селското си имение, на частната си железопътна кола, когато научават за обявяването на войната. Двамата синове в семейството се записват в армията, докато баща им се записва в доброволческия шофьорски корпус. Той поддържа немската армия срещу опонентите ѝ и подписва [[Манифеста на 93-мата]]. На 21 август 1914 г. той кара документи от Берлин към немските части във Франция, напредвайки с тях в продължение на две седмици, докато започва да вижда нощните светлини на Париж. Положението се обръща с [[Битка при Марна (1914)|битката при Марна]]. Когато войната достига патово положение и преминава в окопна война, той се връща у дома. Той се свързва с полковник [[Макс Бауер]], който е отговорен за мунициите, с идеята да закара защитните вън от окопите им, докато се използват снаряди със сълзотворен газ.<ref>{{cite journal|last1=Van der Kloot|first1=W.|title=April 1918: Five Future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex|journal=Notes Rec. R. Soc. Lond.|date=2004|volume=58|issue=2|pages=149 – 160|url=http://rsnr.royalsocietypublishing.org/content/58/2/149}}</ref> Когато идеята му е изпробвана, [[Фриц Хабер]] отбелязва, че ще са нужни твърде много снаряди и че би било по-добре да се изпусне отровен облак от газ, който е по-тежък от въздуха. Нернст е награден с [[Железен кръст]] 2-ра степен. Като научен съветник в [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]] той насочва изследванията към областта на експлозивите, голяма част от които се провеждат в неговата лаборатория. След това работи по разработването на окопни минохвъргачки. Награден е с Железен кръст 1-ва степен, а по-късно и с медал [[Pour le Mérite]]. Когато
През 1918 г., след като изучава [[фотохимия]], той предлага теория за атомната верижна реакция. Според нея, реакция, при която се образуват свободни атоми, които от своят страна разлагат целевите молекули на още свободни атоми, води до верижна реакция. Неговата теория е тясно свързана с природния процес на [[ядрено делене]].
През 1920 г. Нернст и семейството му за кратко бяга в чужбина, тъй като е един от учените в списъка с военни престъпници на [[Антанта]]та. По-късно същата година получава Нобелова награда за химия като признание за работата му в областта на [[термохимия]]та. Избран е за ректор на Берлинския университет за 1921 – 1922 г. Той създава служба, през която да се насочват правителствени и частни финанси към млади учени и отказва да стане посланик на САЩ. В продължение на две нещастни години той е президент на Националната физична лаборатория, където не успява да се справи със „смесицата от посредственост и бюрокрация“.<ref>Mendelssohn 1973, с. 138.</ref> През 1924 г. става директор на Института за физикохимия в Берлин. Въпреки че е описван като „напълно немузикален“,<ref>Mendelssohn 1973, с. 139.</ref>
През 1933 г. научава, че колега, с който се надява да сътрудничи, е освободен от департамента, защото е евреин. Нернст веднага отива при Хабер, за да поиска място в неговия институт, който не е контролиран от правителството, но пристигайки научава, че Хабер се мести в Англия. Скоро Нернс попада в беда за това, че е отказал да попълни правителствен формуляр относно расовия му произход. Той се
== Източници ==
|