Разлика между версии на „Момчил войвода“

м
бг кавички; козметични промени
м (бг кавички; козметични промени)
| описание на изображението =
| вероизповедание =
| преданост = [[FileФайл:Byzantine Eagle.svg|16 п]] [[Йоан Кантакузин]] {{Br}}[[FileФайл:Nemanjić dynasty coat of arms, small, based on Palavestra.jpg|16 п]] [[Неманичи]]
| седалище = Перитор край днешното село [[Арбаджикьой]], Гърция
| управление = 1343 – 1345
 
== Биография ==
'''Момчил''' е българин<ref>Йоан Кантакузин категорично твърди: Момчил "...беше по потекло от мизите [българите]"</ref> роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. Не е известно да има знатен произход. Бил толкова висок и снажен, че бил „колкото двама души“, „всички се дивели на величествения му вид“, а турският поет Енвери пише: „...приличаше на минаре!“<ref>{{cite book |last=Павлов |first=Пламен |title=Бунтари и авантюристи в средновековна България |trans_title=Rebels and Venturers in Medieval Bulgaria |publisher=LiterNet |location=Varna |date=2005 |chapter=Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър |trans_chapter=The Rhodopean hero Momchil and Tsar Ivan Alexander |chapterurl=http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm|language=Bulgarian}}</ref> Първоначално бил „хонсар“ (разбойник) сформира [[чета]] в граничната област на [[България]] с [[Византия]] и/или [[Сърбия]], за което е преследван от българската власт.
 
=== Стратиот във Византия ===
Скоро след като получава крепостите в централните Родопи (Меропа) Момчил слиза и заема [[Ксанти]], установява там своя дворец, „дом“ според летописите, прави го истинска своя столица и разширява територията си до [[Бяло море]] с дн. [[Порто Лагос]] и крайбрежието, включвайки силната крепост Перитор (Буруград) на северния бряг на беломорското езеро. През 1345 г. има 4000 конница и поне още 5000 меча пехота! С тези значителни за епохата военни сили Момчил участва в походите на Кантакузин и турския му съюзник Умур паша, от които понякога страда и българската държавна територия.
 
В май 1344 г. великият дукс [[Алексий Апокавк]] от името на императрицата [[Анна Савойска]] търси съюз с Момчил. Момчил бил много ценен и за Кантакузин, който за да надмогне съперницата си го провъзгласил за „[[севастократор]]“ най-високата титла след тази на царя според правилата давана на неговия брат. Съперничеството с Йоан Асен, управител на „Мора“ – източните Родопи по р. [[Арда]], част от дн. Кърджалийска област c крепостта [[Перперикон|Перперек]], син на [[Андроник Асен]] и шурей на Йоан Кантакузин, както и c подвизаващия се около Момчиловите владения [[Матей Кантакузин]], син на императора, но най-вече поради назряващото противоборство с най-близките съюзници на Кантакузин – [[турци]]те на [[Умур бег]], чиито нашественически орди нападат българите и безчинстват в момчиловите земи, кара Момчил да скъса съюза си с Кантакузин, който „заплащал“ за услугите на турците по най-лесния начин, с плячка, като ги оставял да грабят в Тракия и Беломорието т.е. в „Момчиловите български земи“. Там те се отдавали на разюздан грабеж и отвличали в робски плен огромен брой хора и добитък. Момчил се чувствал длъжен да защити от турските вилежи своите хора, пък и гърците които били негови поданици, и се нагърбва с непосилната задача да спре наплива на турското нашествие през морето. Владетелят освен това не се покорява и на Цариград и приема севастократорската титла от Кантакузин, но и него не признава за сюзерен. Фактически от васален става напълно самостоятелен български владетел в [[Беломорие]]то и [[Родопа]], противопоставящ се и срещу двете византийски страни<ref>Fine (1994), p. 304</ref>, и срещу турците. Момчил вече е бил сила, с която балканските владетели трябвало да се съобразяват. Известните [[Влахо-български грамоти]] го величаят като „непобедимият и изкусен във войната„ Момчил, човек, „...когото храбростта не напускала никога“. Така едновременно откъснал се както от Кантакузин, така и от Анна Савойска, воювал непрекъснато срещу единия и другия, „превземал градове и села, изглеждал всемогъщ и непобедим“. Присъединява нови части от Беломорието, нещо особено важно за прехранващите се със скотовъдство българи от планината, създава своя феодална държава с център град [[Ксанти]], една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя по времето на цар [[Иван Александър]], и води самостоятелна политика. Във войската му се служило без заплащане, да е под неговото знаме било за всекиго въпрос на чест и защита на родните земи. Впечатлението и споменът за нея е толкова силен, че столетия след 2 – 3-годишното съществуване на държавата, столичният и&#768;ѝ град е наричан от местните българи не Ксанти, а [[Ксанти|Царево]], дори когато вече част от тях са потурчени.
 
=== Войната с турци и византийци в 1344 ===
== Литература ==
* [http://books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA175&lpg=PA175&dq=момчил+5000&source=bl&ots=qeAeA4zJa0&sig=jS1TUe5fBBuTif03XoJuDrt2kDg&hl=bg&sa=X&ei=ZPNiUPz0IJKzhAfRzIHoCA&ved=0CEUQ6AEwBw#v=onepage&q&f=true колектив, История на българите, Военна история изд. Знание 2007]
* [http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=5063&tid=87994 Ангелина Илиева, Българските епически герои – мит и реалност – Момчил войвода, sibir.bg, 6 декември 2009]
* {{cite book |last=Павлов |first=Пламен |title=Бунтари и авантюристи в средновековна България |trans_title=Rebels and Venturers in Medieval Bulgaria |publisher=LiterNet |location=Varna |date=2005 |chapter=Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър |trans_chapter=The Rhodopean hero Momchil and Tsar Ivan Alexander |chapterurl=http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm|language=Bulgarian}}
* Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), ''Кой кой е в средновековна България'' [''Who is Who in Medieval Bulgaria'']. Петър Берон. ISBN 978-954-402-047-7.