Разлика между версии на „Чарлз Уитстън“

м
редакция без резюме
м (→‎Цитирана литература: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB)
м
}}
 
Сър '''Чарлз Уитстън''' (''{{lang-en|Charles Wheatstone''}}) е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскопия|стереоскопaстереоскопа]] (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун|мост на Уитстън]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
 
== Биография ==
Кук е офицер, който по време на домашен отпуск се записва да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. е свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук е толкова впечатлен, че захвърля своите медицински изследвания и насочва усилията си към телеграфа. Скоро след това се връща в Лондон и има възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Консултира се с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпраща при Уитстън.
 
При втората си среща Кук казва на Уитстън за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснява своя метод. Уитстън отбелязва, че методът на Кук няма да действа, и предлага свой експериментален телеграф. Кук предлага да създадат съдружие, но Уитстън първоначално не е склонен да се съгласи. Той е добре известен в научните среди и смята да публикува своите резултати, без да търси печалба от тях. Кук от своя страна заявява, че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се договарят да обединят усилията си, Уитстън участва с научния си талант, а Кук - с административните си умения. Споразумението е подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент е издаден за изобретение на телеграф с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | pages = 34&ndash;40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работи с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затваря веригата и спира работата на часовниковия механизъм.
 
Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на този на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другия ѝ край токът преминава през тел, намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа, токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.
 
[[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
Уитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като завърва автоматичния телеграф. Става кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 г. е член на Кралското дружество. През 1859 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстън става чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година е удостоен с медала Ампер от Френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстън е почетен член на Института на строителните инженери.
 
== Електрически генератор ==
На 4 февруари 1867 г. изпраща принципа на действие на динамо-електрическата машина до Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда са представени в един и същи ден.
 
След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самюел Алфред Варли и Уитстън. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867 г., а Уитстън излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
 
== Цитирана литература ==