Устойчивост (корабоплаване): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-до тогава +дотогава)
м ] : --->]: ; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Ivory Tirupati with heavy list 3.jpg|thumbмини|[[Хладилен кораб|Хладилния кораб]] ''Ivory Tirupati'' — с отрицателна ''начална устойчивост'']]
'''Устойчивост''' — способността на [[плавателен съд|съда]] да противостои на външните сили, които предизвикват у него [[крен]] или [[диферент]] и да се връща към състояние на [[механично равновесие|равновесие]] след края на въздействието<ref name="sve">Остойчивость корабля // Объекты военные — Радиокомпас / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. — М. : Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1978. — (Советская военная энциклопедия : [в 8 т.] ; 1976—1980, т. 6).</ref>. Също и раздел от „Теория кораба“, който изучава устойчивостта.
 
Ред 18:
 
== Начална напречна устойчивост ==
[[FileФайл:StaticStability.svg|thumbмини|Начална напречна устойчивост. Системата от сили действащи на съда.]]
При крен устойчивостта се разглежда като начална при ъгли до 10-15°. В тези предели възстановителното усилие е пропорционално на ъгъла на крена и може да се опреди с прости линейни зависимости.
 
Ред 38:
: <math> { r } = \frac { I_\mathrm{x} } { V } \,</math>, (1)
 
Където ''I''<sub>x</sub> — [[Масов инерционен момент|момента на инерция]] на площта на действащата водолиния относително надлъжната ос, минаваща през центъра на тежестта и&#768;ѝ, m<sup>4</sup>; ''V'' — обемна водоизместимост (потопен обем), m³.
 
От разгледаните три възможни варианта на въздействие на силите ''Р'' и ''γV'' при наклон може да се направи извода, че за осигуряване на устойчиво положение на равновесие на съда е необходимо метацентъра да е по-горе от центъра на тежестта. Затова височината на напречния метацентър над центъра на тежестта се отделя в особена величина, която се нарича напречна [[метацентрична височина]] ''h''. Величината на ''h'' може да се изрази като:
Ред 64:
Първия член на израза (4) основно се определя от големината и формата на площта на водолинията и се нарича поради това момент на '''устойчивост на формата''': ''m<sub>ф</sub> = γ I<sub>x</sub> sin θ''. Момента на устойчивост на формата винаги е положителна величина и се стреми да върне наклонения съд в изходно положение.
 
Втория член във формула (4) зависи от теглото ''P'' и издигането на центъра на тежестта над центъра на величината ''a'' и се нарича момент на '''устойчивост на теглото''' ''m<sub>в</sub> = − Pa sin θ''. Момента на устойчивост на теглото в случай на високо разположен ЦТ (z<sub>g</sub> > z<sub>с</sub>) е отрицателна величина и действа по посока на наклона.
 
Физическата същност на момента на устойчивост на формата и момента на устойчивост на теглото се разкрива с помощта на чертежа, на който са показани системата от сили, действащи на наклонен съд. От накренения борд във водата влиза допълнителен обем ''v<sub>1</sub>'', придаващ допълнителна „подемна“ или „изтласкваща“ сила на на плавучест. От противоположния борд от водата излиза обем ''v<sub>2</sub>'', стремящ се да потопи този борд. Двата работят в обратни посоки - към изправяне.
Ред 134:
 
== Диаграма на устойчивост ==
[[FileФайл:Stability curve NT.svg|thumbмини|Диаграма на устойчивост (нормална). <br /> ''Θ'' — ъгъл на наклон; ''GZ'' — рамо на ''статичния'' възстановяващ момент; ''B'' — текущ ъгъл; ''A'' — работа на възстановяващия момент; ''C'' — ъгъл на залязване]]
[[FileФайл:CurvabrazosGZ.PNG|thumbмини|Диаграма на устойчивост (S-образна)]]
[[FileФайл:Angle of Loll.jpg|thumbмини|Диаграмма на устойчивост (с падове)]]
[[Диаграма]] на устойчивост се нарича зависимостта на възстановяващото усилие от ъгъла на наклон. Понякога се нарича и диаграма на Рид (Едуард Джеймс Рид), в чест на инженера, който започва да я прилага. За напречната устойчивост (за която е и първоначално създадена от Рид) координати са ъгъла на крена ''Θ'' и рамото на възстановяващия момент ''GZ''. Може да се смени рамото със самия момент ''M'', от което обаче вида на диаграмата не се променя.
 
Ред 148:
'''''Точка на залез C'''''. Представлява ъгъл, при който изправящия момент пада до нула ''GZ'' = 0. Съответства на точката на преобръщане на съда, поради това, че вече липсват изправящи сили. За обикновените [[Водоизместващ съд|водоизместващи съдове]] ъгъла на залез (статичен) лежи в района 65÷75°. За килни [[яхта|яхти]] — в района 120÷125°.
 
'''''Наклон'''''. Характеризира скоростта на нарастване на изправящия момент. Първа производна е работата. Допирателната на кривата на устойчивост в точката ''O'' характеризира началната метацентрична височина. Ординатата и&#768;ѝ, при ъгъл ''Θ'' = 1 рад е равна на метацентричната височина ''h''. <!-- Издадената диаграма означава.-->
 
Площта под кривата за текущия ъгъл ''B'' представлява работата ''A'' на възстановяващия момент и се явява мярка за ''динамична'' устойчивост.
Ред 161:
Преместването на товара ''р'' в произволно направление от точка ''g1 (x1, y1, z1)'' в точка ''g2 (x2, y2, z2)'' може да се замени с три последователни премествания паралелно на осите на координатната система oxyz на разстояние ''x2 − x1, y2 − y1, z2 − z1''. Тези премествания се наричат съответствено хоризонтално-надлъжни, хоризонтално-напречни и вертикални.
 
При '''вертикално''' преместване на товара се случва преместване на силата ''р'' по линията на действието и&#768;ѝ. Равновесието на съда при това не се нарушава, посадката не се променя, т.е. величината и формата на потопения обем остават неизменни. Поради това и центъра на величината, напречния и надлъжния метацентър не променят положението си. Центъра на тежестта се премества нагоре от точка ''G'' в точка ''G<sub>1</sub>'' на разстояние ''δZ<sub>g</sub>'', пряко пропорционално на теглото на преместения товар ''р'' и величината на преместване ''z2 − z1'' и обратно пропорционално на теглото на съда:
 
: <math>\delta Z_\text{g} = \frac {p} { P } \ (z2 - z1) \,</math>
Ред 187:
като преместването надолу съответства на положително нарастване, а нагоре — отрицателно. Т.е. при преместване на товара нагоре устойчивостта намалява, а надолу се увеличава. Поради еднаквото изменение на надлъжното и напречното нарастване, при различни метацентрични височини, влиянията на вертикалното преместване върху напречната и надлъжната устойчивост силно се различават. При надлъжната устойчивост ''δH'' съставлява малка част от ''Н''. За напречната са възможни ситуации, когато ''h&nbsp;≈&nbsp;δh'', т.е. пълна загуба (или възстановяване) на устойчивостта.
 
[[Файл:TranslacionTPesos.PNG|thumbмини|Влиянието на хоризонтално-напречните премествания на товара]]
При '''хоризонтално-напречно''' преместване на товара от точка ''А'' в точка ''В'' съда се накренява от изправено положение на равновесие (водолинията ВЛ) на ъгъл ''θ'' (водолиния B<sub>1</sub>Л<sub>1</sub>). Такова преместване на товара може да се представи като, като че ли товара в точка ''В'' е свален (силата ''р'' е насочена към противоположната страна — нагоре), а в точката ''E'' съответно поставен.
 
Ред 207:
При малки ъгли на крен ''cosθ ≈ 1; h<sub>1</sub> ≈ h'', т.е. началната напречна устойчивост при хоризонтално-напречно преместване на товара практически не се изменя.
 
[[Файл:TraslacionLongitudinal.PNG|thumbмини|Влиянието на хоризонтално-надлъжните премествания на товара]]
Формулите за определяне на посадката и устойчивостта в случая на '''хоризонтално-надлъжно''' преместване на товара се извеждат аналогично на предишните. От равенството на момента на диферент от преместването на товара ''М<sub>диф</sub> = p (x1 − x2) cosψ'' и възстановяващия момент ''М<sub>ψ</sub> = PH sinψ'' се определя ъгъла на диферент, който получава съда след преместването на товара:
 
Ред 240:
Типичен случай са течните товари (гориво, масло, баластна и котелна вода) в цистерни, които са частично пълни, т.е. имащи свободна повърхност. Такива товари са способни да се разливат при наклон. Ако течния товар запълва цистерната напълно, то той е еквивалентен на закрепения товар.
 
[[FileФайл:Free Surface Effect.PNG|thumbмини|300px|Влияние на свободната повърхност върху устойчивостта]]Ако течността запълва частично цистерната, т.е. има свободна повърхност, заемаща винаги хоризонтално положение, то при наклон на съда на ъгъл ''θ'' течността се разлива по посока на наклона. Свободната повърхност ще приеме такъв ъгъл относително КВЛ.
 
Нивото на тячния товар отсича равни по големина обеми от цистерните, т.е. те са подобни на равнообемни водолинии. Затова момента, предизвикан от разливането на течния товар при крен ''δm<sub>θ</sub>'', може да се представи аналогично на момента на устойчивост на формата ''m''<sub>ф</sub>, само че ''δm<sub>θ</sub>'' противоположно на ''m''<sub>ф</sub> по знак:
 
: ''δm<sub>θ</sub> = − γ<sub>ж</sub> i<sub>x</sub>θ,''
Ред 266:
 
== Динамична устойчивост ==
[[FileФайл:DynamicStabilityShip.PNG|thumbмини|Динамична устойчивост на съд]]
За разлика от статичното, динамичното въздействие на силите и моментите дава на съда значителни ъглови скорости и ускорения. Затова тяхното влияние се разглежда като [[енергия|енергии]], по-точно във вида им на [[Механична работа (физика)|работа]] на силите и моментите, а не в самите сили и моменти. При това се използва теорема на [[Кинетична енергия|кинетичната енергия]], съгласно която, нарастването на кинетичната енергия от накланящия се съд е равно на работата на действащите на него сили.
 
Ред 291:
 
== Литература ==
* [https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%AD/%D0%92%D0%A2/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8F Остойчивость корабля]// Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. — СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911—1915.
* [https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%92%D0%AD/%D0%92%D0%A2/%D0%91%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8F Боевая остойчивость корабля]// Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. — СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911—1915.
* Остойчивость корабля // Объекты военные — Радиокомпас / [под общ. ред. Н. В. Огаркова]. — М. : Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1978. — (Советская военная энциклопедия : [в 8 т.] ; 1976—1980, т. 6).
* Войткунский, Я. И. Справочник по теории корабля. Т.2. Статика судов. Качка судов. Л., Судостроение, 1986.