Гай Азиний Полион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м ] ; --->]: ; козметични промени |
||
Ред 8:
}}
'''Гай Азиний Полион''' ({{lang-la|Gaius Asinius Pollio}}; * [[76 г. пр.н.е.]]
Азиний Полион произлиза от [[плебей]]ския [[gens]] [[Азинии]], от малкото племе [[маруцини]] (''marrucini''). Баща му Гнай Азиний Полион се занимава интензивно с възпитанието на своя син.
Азиний Полион e приятел с [[Юлий Цезар]] и в гражданската война е на неговата страна от самото начало при [[Рубикон]], макар че е републиканец. Полион взема активно участие в боевете в [[Битка при Баграда|Баграда]] (49 пр.н.е.), при [[Битка при Фарсала|Фарсала]] (48 пр.н.е.), [[Битка при Тапс|Тапс]] (46 пр.н.е.) и [[Битка при Мунда|Мунда]] (45 пр.н.е.). Полион участва и в боевете в [[Испания]] срещу [[Помпей Велики|Помпей]], където е по времето на убийството на Цезар като управител на [[провинция]] [[Далечна Испания]] (''Hispania ulterior'') (44/43 пр.н.е.). През 43 пр.н.е. е със [[Марк Антоний]] и той го прави управител на частта от провинция [[Цизалпийска Галия]] между [[По]] и [[Алпи]]те. Полион е отговорник при подялбата на земята между ветераните в областта на [[Мантуа]] и използва влиянието си, за да спаси собствеността на поета [[Вергилий]] от отчуждаване.
През [[47 г. пр.н.е.]] той е [[народен трибун]]. През 40 пр.н.е. той участва в мирните преговори в [[Бриндизи|Брундизиум]] на [[Октавиан]].
През 40 пр.н.е. той става [[Консул (Древен Рим)|консул]], a Вергилий му посвещава своето прочуто четвърто ''овчарско стихотворение'' ([[Еклога (стихотворение)|еклога]]) (''Ecl.4: Pollio'').
Ред 21:
От продажбата на плячката от тази война той финансира през [[39 г. пр.н.е.]] първата обществена [[библиотека]] на [[Рим]] в ''Atrium Libertatis''. Библиотеката има отдел за гръцка и отдел за латинска [[литература]] и в нея са сложени [[статуя|статуиите]] на важните автори от миналото. Като единствен жив учен [[Марк Теренций Варон]] е почетен със статуя. Полион приема при себе си [[Тимаген]] от [[Александрия]].
След това Полион се оттегля от политиката и започва да се занимава с литературнуте си интереси. Той помага на [[Хораций]] и пише трагедии, граматически произведения и речи.
Полион e автор на
Полион умира в своята вила в [[Тускулум]].
Полион е женен за [[Квинкция]], дещеря на [[Луций Квинкций]]. Неговият син [[Гай Азиний Гал|Гай Азиний Гал Салонин]], консул 8 пр.н.е., се жени през 11 пр.н.е. за [[Випсания Агрипина]], бивша жена на император [[Тиберий]].
== Източници ==
* William Smith, ''Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology'', 1870, [http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/2770.html Vol. 3 pp. 437-439]
== Литература ==
* Jacques André: La vie et l'œuvre d'Asinius Pollion. Paris 1949.
* A. Brian Bosworth: Asinius Pollio and Augustus. In: [http://www.uni-erfurt.de/historia/ Historia - Zeitschrift für Alte Geschichte] 21, 1972, S. 441–473.
* Cornelia C. Coulter: Pollio's History of the Civil War. In: Classical weekly 46, 1952, S. 33–36.
* Alexander Dalzell: C. Asinius Pollio and the Early History of Public Recitation at Rome. In: Hermathena 86, 1955, S. 20–28.
* Louis H. Feldman: Asinius Pollio and his Jewish Interests. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 84, Lancaster (P.A.) 1953.
* Matthias Gelzer: Die drei Briefe des C. Asinius Pollio. In: Chiron 2, 1972, S. 297–312.
* Bertram Haller: C. Asinius Pollio als Politiker und zeitkritischer Historiker - Ein Beitrag zur Geschichte des Übergangs von der Republik zum Prinzipat in Rom (60 bis 30 v. Chr.). Inaugural-Dissertation (WWU). Münster 1967.
* Llewelyn Morgan: The Autopsy of C. Asinius Pollio. In: The Journal of Roman Studies 90, 2000, S. 51–69.
* Faith Baldwin Rich: The Activities of C. Asinius Pollio, 42-38 B.C. and their Connection with the Eighth and Fourth Eclogues of Vergil. Teildissertation (Bryn Mawr College). Chicago 1944.
{{Римски консули 50—28 пр.н.е.}}
[[Категория:Народни трибуни]]
[[Категория:Римски републикански консули]]
| |||