Парламентарни избори в България (1990): Разлика между версии

<!-- БСП -->

| партиен-лидер1 = [[Александър Лилов]]

<!-- СДС -->

| снимка2 = [[Файл:Zhelev-1990.jpg|140x140px]]

<!-- БЗНС -->

| промяна-места4 = {{decrease}} 83

| народен-вот4 = 491 597

| промяна4 = {{decrease}} 17.0

<!-- ДПС -->

| снимка5 = [[Файл:Ahmed Dogan.jpg|138x138px]]

| следваща-партия =БСП

Изборите се провеждат в два кръга - – първият е на [[10 юни]], а вторият за 18 места — – на [[17 юни]].<ref name=NS>Nohlen, D & Stöver, P (2010) ''Избори в Европа: Наръчник'', стр. 369 ISBN 9873832956097</ref><ref>[http://www.ipu.org/parline-e/reports/arc/2045_90.htm България: Избори проведени през 1990 г.] Интерпарламентарен съюз {{икона|en}}</ref>

Новата [[избирателна система]] е променена от 400 единични [[избирателен район|избирателни райони]], използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани, като член в един избирателен район, а другата половина — – чрез [[пропорционално представителство]]<ref>Nohlen & Stöver, стр. 356</ref>.

Изборите за ВНС през 1990 г. са етап от демократичните процеси в [[България]], която дотогава е част от т.н. [[Източен блок]] - – термин, с който се дефинира онази част от [[Европа]], която попада под [[съветско]] влияние в епохата на [[Студената война]].

След [[падането на комунистическите режими в Източна Европа|разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и революциите от 1989 г.]] - – процеси, останали известни в историята като ''„есента на народите“'', и последвалото обединение на Европа, чийто символ е падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия, във всички държави от т.н. съветска сфера на влияние, включително България, започват промени в политическите системи на управление. Първите т.н. демократични избори - – термин придобил популярност и широко възприет в [[масмедии]]те - – са именно част от тези процеси на демократизация на обществото и социалните взаимоотношения.

Реакцията на резултатите от тези първи демократични избори е бурна. Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати от първия тур, започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в [[Софийски университет|СУ „Кл. Охридски]]“ е обявена окупационна стачка, организирана от ФНСД. На 13 юни обаче КС на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който [[Петър Младенов|П. Младенов]] изрича "По„По-добре е танковете да дойдат."“. На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на [[Андрей Луканов|А. Луканов]] за министър-председател. На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер "„[[Град на истината|Градът на истината]]"“, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на ѝ, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като [[председател (президент) на Република България|президент (председател) на Народна република България]].<ref>{{cite book |title= Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на ''Групата на 39-те'' по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. |last= Рибарева |first= Ирен |authorlink= |coauthors= Вяра Николова, съставители|year= 2000 |publisher= Фондация „Конрад Аденауер“|location= София|isbn= |pages= 9- – 14|url= |accessdate=}}</ref>