Bofors L60: Разлика между версии

| дължина на цевта = 2 2502250/60

| combatmass = 2 4602460

!width="33%"|Година||width="34%"|[[Файл:Flag of the United States Army.svg|22px|borderръб]] [[Армия на Съединените американски щати|Армия]]|| width="33%" |[[Файл:Flag of the United States Coast Guard.svg|22px|borderръб]] [[Брегова охрана на САЩ|Брегова охрана]]

Към 1940 г., единственият доставчик на зенитна артилерия за [[Армия на Съединените американски щати|Армията на САЩ]] е компанията [[Colt’s Manufacturing Company|Colt Manufacturing Company]], произвеждаща [[37 mm автоматично зенитно оръдие M1|37 mm автоматично зенитно оръдие M1]], при доста посредствени годишни показатели за производство – едва 170 екземпляра за година. Към началото на 1941 г. те успяват да увеличат темповете на производство до 40 оръдия в месец, но даже бидейки увеличени почти тройно, тези темпове на производство не удовлетворяват растящите потребности на [[Въоръжени сили на Съединените американски щати|Въоръжените сили на САЩ]], – отделно повествование заслужава историята с приемането на „Бофорс“ на въоръжение, тъй като към този момент 37 mm оръдие устройва командването на [[Главното управление по въоръженията]] на Армията на САЩ, но Началника на [[бреговата артилерия]] [[генерал-майор]] Джозеф Грин настоява за необходимостта от 40 mm „Бофорс“, което добре се представя в периода на [[Гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]] и в хода на [[Операция Динамо|Дюнкеркската операция]] по евакуация на съюзническите сили (впоследствие това решение се оправдава, тъй като с интензификацията на използването от японската страна на [[камикадзе]] на [[Тихоокеанска война|Тихоокеанският театър на военните действия]], във флота предпочитат далекобойните „Бофорси“, превъзхождащи и M1 и „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликон]]“ по ефективна [[далечина на стрелба]]та). Интереса на командването на флота към оръдието възниква и се проявява през 1939 г{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=51 – 52}}. Есента на 1940 г. образци от „Бофорс“ независимо един от друг получават за запознаване управленията по въоръжения на армията и флота, – [[Главно управление по въоръженията на ВМС на САЩ|Главното управление по въоръженията на флота]] закупува образец от оригиналния производител (независимо от немската окупация на скандинавските страни, [[търговията на Швеция със САЩ]] продължава като минимум до влизането на последните във войната против Германия), Главното управление по въоръженията на армията получава образец безвъзмездно от британската страна, която е заинтересувана от доставките на това оръжие по [[Заем-наем|ленд-лийза]]{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=408}}. Създаването на двата първи опитни образеца започва още преди сключването на договора с компанията-патентодържател,{{Sfn|Green, The Ordnance Department|1955|p=408 – 410}} – за нуждите на флота е необходима [[сдвоена установка]] с водно охлаждане на стволовете, а за армията – едностволна установка с въздушно охлаждане, – за тази цел на 4 януари 1941 г. са поканени инженери на корпорацията „[[FCA US|Крайслер]]“, които се запознават с указаните образци въоръжение, дават своето експертно заключение относително перспективите за неговото [[серийно производство]], след което с автомобилопроизводителната корпорация е подписан договор за доставка на оръдията в промишлени количества. Главният проблем от технически характер на етапа на организирането на серийното производство е превеждането на чертежните разчети от метричната система към американската система за мерки{{Sfn|Hyde, Arsenal of Democracy|2013|p=210}} (освен това, ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че инженерите на „Крайслер“ използват в разчетите [[Дроб (математика)|обикновени дроби]], а инженерите на „Йорк“ [[Дроб (математика)|десетични]], в резултат на което около двеста произвеждани от тях детайла не са взаимозаменяеми, впоследствие, обаче, след съгласуване на технологията за производство, успяват да намалят бтоя им до десет),{{Sfn|Werrell, Archie, Flak, AAA, and SAM|1988|p=52}} въпреки това, инженерите на „Крайслер“, с използване на нови технологии за производство, успяват да съкратят производствения процес по сглобяване и напасване на оръдията от 450 часа (времето, което е необходимо за ръчното сглобяване и прогонване на детайлите при шведския производител) до под 14 часа, т.е. да ускорят завършващият етап на производствения цикъл повече от 32 пъти. На 5 февруари 1942 г. първият американски сериен образец на оръдието „Бофорс“ напуска монтажния цех{{Sfn|Hyde, Arsenal of Democracy|2013|p=162}}. Американската страна има свое виждане за условията в лицензионният договор, за това в течение на цялата война фирмата „Бофорс“ се съди с с американското правителство по въпроса за нарушаването на този договор от американската страна и неизплащането на полагащите се лицензионни възнаграждения{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=83}}.

* [[Файл:Flag of Free France (1940-1944).svg|20px|borderръб]] Силите на [[Сражаваща се Франция|Свободна Франция]] – 448;

* [[Файл:Naval Jack of the Republic of China.svg|20px|borderръб]] [[Гоминдан]] – 80;

* [[Файл:Flag of Free France (1940-1944).svg|20px|borderръб]] Силите на [[Сражаваща се Франция|Свободна Франция]]

* '''L-62 Anti II''' – ЗСУ, произвеждана съвместно с фирмата [[AB Landsverk]] на базата на [[танк]]а '''[[Landsverk L-60|Strv L-62]]''', с [[карбуратор]]ен [[бензин]]ов двигател [[Скания АБ|Scania]]-[[Vabis]] [[мощност]] 144 [[конска сила|к.с.]], [[екипаж ]] – пет души;{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=199 – 201}}{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=211 – 212}}