|
В началото на войната Червената армия включва 299 пехотни полка.<ref> http://fstanitsa.ru/2/41_11.shtml Краснов (руски)] </Ref> Гражданската война се засилва след като [[Владимир Ленин|Ленин]] разпуска Руското учредително събрание (5 – 6 януари 1918 г.) и съветското правителство подписа Договора от [[Брест-Литовск]] (3 март 1918 г.) за изваждане на Русия от[[Първата световна война|Голямата война]]. На 23 февруари 1923 г. „денят на Червената армия“ има двойно историческо значение – Първи ден от събирането на новобранци (в [[Петроград]] и [[Москва]]) и първия ден на борбата срещу окупационните войски на Немската империя.<ref>S.S. Lototskiy, ''The Soviet Army'', Moscow:Progress Publishers (1971), p.25, cited in Scott and Scott, ''The Armed Forces of the Soviet Union'', Eastview Press, Boulder, Co. (1979) p.3. February 08 became „Soviet Army Day“, a national holiday in the USSR. </Ref>
На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918 – 24) [[Лев Троцки]] – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава [[ГРУ]] (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия.<ref name="Suvorov, Viktor 1984"/> Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци – войници, милиционери и тайни полицаи... ;<ref>Scott and Scott, 1979, p.8</ref> Военната повинност започва през юни 1918 г. ...,<ref>Read, Christopher, ''From Tsar to Soviets'', Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,</ref> и опозицията е жестоко притисната.<ref>Williams, Beryl, ''The Russian Revolution 1917 – 1921'', Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838: Conscription-age (17 – 40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.</ref> За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат анти-комунистите, дезертьорите и враговете на държавата.<ref name="Suvorov, Viktor 1984">Suvorov, Viktor, ''Inside Soviet Military Intelligence'', New York: Macmillan (1984)</ref><ref>Chamberlain, William Henry, ''The Russian Revolution: 1917 – 1921'', New York: Macmillan Co. (1857), p.131</ref> Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия.<ref>John Erickson, ''The Soviet High Command—A Military–Political History 1918 – 41'', MacMillan, London (1962), pp.31 – 34</ref> От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48,000 служители, 10,300 администратори и 214,000 подофицери.<ref>N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918 – 21 (The Civil War 1918 – 21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33</ref> В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.<ref name="Williams">Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838</ref> Те са били наети като военни специалисти,<ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist ''voenspetsy''.</ref> и в края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия. <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446:</ref>
[[Файл:Lenin, Trotsky and Voroshilov with Delegates of the 10th Congress of the Russian Communist Party (Bolsheviks).jpg|мини|[[Ленин]], [[Лев Троцки|Троцки]] и войници, [[Петроград]], 1921.]]
|
