Уикипедия

Светослав Минков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м септ. --> септември
м Липсващ затварящ таг; форматиране: 10x тире-числа, 9x тире, 2x кавички, 2x нов ред, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 27:
| повлиял =
}}
| баща = Константин Минков (1863–19181863 – 1918)
| майка = Иванка Бенчева (1868–19531868 – 1953)
| брак =
| деца =
Ред 39:
Завършил е [[финанси|финансово дело]]. Считан е за „баща“ на модерната българска [[фантастика]]. [[Журналист]] с дългогодишна практика, работил е и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител.
 
Работил е и в българската легация в [[Токио]]. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна [[фантастика|фантастична]] книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „''[[Дамата с рентгеновите очи]]''“, романът „Сърцето в картонената кутия'“, написан в съавторство с [[Константин Константинов]]. В периода 1925- – 1927 г. е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.
 
Превежда [[Ханс Кристиан Андерсен#Приказки|Андерсеновите приказки]], романите на [[Густав Майринк]] „[[Голем]]“ (1926) и „Белият доминиканец“ (1930), „[[Хиляда и една нощ]]“ (1957), „[[Хиляда и една нощ|Приказки на Шехеразада]]“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976) и др.
Ред 54:
[[Файл:BASA-373K-1-697-13-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250px|Светослав Минков в Токио, 1942 – 1943 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
[[Файл:BASA-373K-1-697-15-Svetoslav Minkov.jpg|мини|250px|Заедно със съпругата си в Токио 14 юни 1942 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Светослав Минков е роден през 1902 г. в [[Радомир]] и отраства в семейството на подполковник Константин Минков (1863–19181863 – 1918, роден в [[Лозенград]]) и съпругата му Иванка Бенчева (29.9.1868 - – 5.4.1953). Той е последното, 4-то дете на своите родители.
 
Първородният син е Асен Минков (1887–19131887 – 1913), завършил кавалерийската школа във [[Виена]], поручик, загинал в [[Междусъюзническата война]] при [[Босилеград]].
 
Следва сестра му Теодора (Дора) Минкова, (1889 - – ?), завършила гимназия в София и следвала в Търговската академия във Виена. Войните йѝ попречват да завърши. По-късно се омъжва за писателя [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]].
 
Трети е [[Иван Минков]], който е член на [[Военна организация на БКП|военната организация на БКП]] и участник в подготовката за [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]].
Ред 64:
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“. В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса на Минков към литература, неговите талант и усърдието, затова го насърчава със съвети. и го насърчава със съвети. За интереса на ученика към руската класика свидетелствува [[Сава Чукалов]], който му преподава руски език.
 
Още като ученик Минков пише стихове разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1922 Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус” -„Аргус“ – първото и единствено за времето си издателство за фантастична литература.
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (август 1922 - септември 1923). В [[Германия]] се запознава с най-новото в немската и световна литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].▼
 
▲Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (август 1922 - – септември 1923). В [[Германия]] се запознава с най-новото в немската и световна литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
Работи като библиотекар (1924–1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 - 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до октомври 1936).▼
 
▲Работи като библиотекар (1924–19251924 – 1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 - – 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до октомври 1936).
 
През 1941 е свидетел по първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], която също е работила в БЗК Банка като чиновник, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
Line 75 ⟶ 76:
Посещава [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]].
 
[[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат 1944]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)|комунистическата партия - – БРП(к)]]. Започва работа като коректор във в. [[Работническо дело]] (септември 1944 - – дек. 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български войн“ (1952- – 1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954–19561954 – 1956) и редактор (1956–19621956 – 1962) на издателство „Български писател“.
 
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми на редица периодични издания: ''[[Българан (списание)|Българан]]'', ''[[Литературен глас]]'', ''Литературни новини'', ''Мисъл'', ''[[Развигор]]'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|Съвременник]]'', ''[[Кормило (вестник)|Кормило]]'', ''ЛИК'', ''[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец(Изток)]]'', ''[[Вестник на жената]]'', сп. ''[[Хиперион (списание)|Хиперион]]'', сп. ''Българска мисъл'', сп. ''[[Златорог]]'' и др., а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] на в. ''[[Работническо дело]]'', в. ''[[Литературен фронт]]'', в. ''[[Стършел (вестник)|Стършел]]'', сп. ''[[Септември (списание)|Септември]]'', сп. ''Пламък'' и др.▼
 
▲Сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми на редица периодични издания: ''[[Българан (списание)|Българан]]'', ''[[Литературен глас]]'', ''Литературни новини'', ''Мисъл'', ''[[Развигор]]'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|Съвременник]]'', ''[[Кормило (вестник)|Кормило]]'', ''ЛИК'', ''[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец (Изток)]]'', ''[[Вестник на жената]]'', сп. ''[[Хиперион (списание)|Хиперион]]'', сп. ''Българска мисъл'', сп. ''[[Златорог]]'' и др., а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] на в. ''[[Работническо дело]]'', в. ''[[Литературен фронт]]'', в. ''[[Стършел (вестник)|Стършел]]'', сп. ''[[Септември (списание)|Септември]]'', сп. ''Пламък'' и др.
През 1983 г. с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет - гр. [[Перник]], Окръжната библиотека получава името „Светослав Минков“, сега [[Регионална библиотека Светослав Минков|Регионална библиотека „Светослав Минков“]].▼
 
▲През 1983 г. с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет - – гр. [[Перник]], Окръжната библиотека получава името „Светослав Минков“, сега [[Регионална библиотека Светослав Минков|Регионална библиотека „Светослав Минков“]].
 
== Творчество ==
Line 112 ⟶ 114:
* ''„Разкази в таралежова кожа“'' (1936, 1947)
* ''„Гост“'' (разказ, 1938)
* ''„Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватораекватора“'' (1938; 1943; 1946)
* ''„Желязната къщичкакъщичка“'' (1941)
* ''„Японската литература. Начало, развитие, представители“'' (1941)
* ''„Маймунска младост“''(разкази, 1942)
Line 141 ⟶ 143:
== Източници ==
<references />
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), с. 376- – 379. Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г.
* Христо Йорданов. [https://chitanka.info/text/27795-svetoslav-minkov ''Светослав Минков (кратки биографични данни)''] - – послеслов към Светослав Минков. Съчинения в два тома. Том втори, Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада. Издателство „Български писател“, София, 1982.
* [[Огнян Сапарев]]. ''Игра на сенките: Българска диаболична фантастика''. Издателство Христо Г. Данов, Пловдив, 1983.
* Румяна Пенчева. [https://literaturensviat.com/?p=5089 ''Минало незабравимо <small>(Из предстоящата книга с работно заглавие „Познатото и непознато за Св. Минков”Минков“)</small>'']. сп. Литературен свят, бр. 4, декември 2008.
* Румяна Пенчева. ''[http://liternet.bg/publish9/r_pencheva/svetoslav-minkov.htm Светослав Минков: Строго поверително. Документално изследване]''. Издателство Изток-Запад, София, 2011.
* Тина Грошкова. [http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/3-4/groshkovat ''Образите в диаболичната проза на Светослав Минков през еретически вярвания и народни представи''].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Светослав_Минков“.