Алгонкини: Разлика между версии

}}'''Алгонкин''' или '''Алгонкуин''' ({{Lang-en|''Algonkin, Algonquin''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което по време на първата си среща с европейците през 1603 г. наброява около 6 0006000 души, организирани в десетина самостоятелни групи, живеещи в долината на река [[Отава (река)|Отава]], по границата на днешните Канадски провинции [[Онтарио]] и [[Квебек]]. Племето е известно с това, че дава името си на най–голямото индианско езиково семейство в [[Северна Америка]] – [[Алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езиково семейство]]. В началото на 21 век повечето от около 15 500 алгонкини живеят в Квебек, където са организирани в 9 групи. Една група живее в Онтарио. Тези 10 групи са федерално признати като Първи нации от Канадското правителство. Отделно има още няколко групи, които нямат федерален статут.<ref name="Sultzman"/>

До 1614 г. французите разширяват търговията с кожи на запад и подписват договор за сътрудничество с хуроните, които изместват алгонкин като основен партньор на французите. По същото време на юг бушува война между [[мохок]]ите и [[мохикани]]те за контрол върху търговията с холандците. До 1628 г. мохиканите са победени и мохоките се обръщат към старите си врагове по Сейнт Лорънс. През 1629 г. мохоките атакуват смесено село на алгонкин и монтанаи на границата на Квебек. Именно с това нападение започват тъй наречените [[Боброви войни]] – 70 години на междуплеменни войни и насилие. Добре въоръжени от холандците, ирокезите постепенно разширяват териториите си като унищожават племе след племе. От 1630 г. алгонкин и монтанаите имат нужда от френската помощ, за да противостоят на ирокезите. Нещата обаче се развиват в съвсем различна посока. Възползвайки се от войната между Франция и [[Англия]] в [[Европа]], [[Дейвид Кърк]] превзема Квебек и британците владеят [[Канада]] до 1632 г., когато тя отново е върната на французите. Тези три години обаче се оказват катастрофални за френските съюзници. Тъй като търговията им с холандците не е засегната, ирокезите успяват да си възвърнат контрола в горната част на Сейнт Лорънс като изтласкват оттам алгонкините и монтанаите. Когато французите се връщат в Квебек през 1632 г. се опитват да възстановят предишния баланс на силите, но вече е твърде късно. Ирокезка офанзива през 1636 и 1637 г. кара алгонкин да се оттеглят далеч на север, а монтанаите са принудени да бягат на изток към Квебек. До пролетта на 1642 г. обединените [[онейда (племе)|онейда]] и мохок успяват да изтласкат и последните групи алгонкини и монтанаи от Сейнт Лорънс и долината на Отава, докато на запад [[онондага]], [[каюга]] и [[сенека (племе)|сенека]] се концентрират във войната срещу хуроните. Към 1644 г. положението толкова се влошава, че французите са принудени да поискат мир. Изтощени също от непрекъснатата война ирокезите приемат мирното предложение. Мирът просъществува кратко. На 6 март 1647 г. голяма войска мохоки напада село на кичесипирини, близо до [[Троа Ривиер]] и го унищожава. След разгрома на хуроните през 1649 г. ирокезите съсредоточават силите си срещу алгонкин и монтанаите на Сейнт Лорънс. До 1651 г. алгонкин са принудени да се оттеглят далеч на север при племето [[крии]] или на запад при отава и оджибуей. Изведнъж, губейки своите най–добри съюзници и партньори, търговията с кожи на французите в региона спира. Пристигането на 1200 редовни френски войници от Европа през 1664 г. и техните нападения в родината на ирокезите в крайна сметка водят до по–дълготраен мир през 1667 г. Мирът позволява на французите да възстановят търговията, а на алгонкините да се завърнат по родните си места в долината на Отава. Войните и разпръсването се отразява тежко на племето. От първоначалните около 6 0006000 алгонкини до този момент са останали около 2 0002000. Населението им е намалено още след две тежки епидемии през 1676 г. и 1679 г. След 1685 г. повечето алгонкини са абсорбирани от индианците Сент Франсоа, а през следващите 50 години французите построяват мисии за отделните групи алгонкин.<ref name="Sultzman"/>

През 20 век и началото на 21 век групите алгонкин постоянно се опитват да подобрят условията на живот в резерватите и водят постоянна борба за отстояване на своите права. Има 10 Първи нации алгонкин признати от Канадското правителство, 9 са локализирани в Квебек и една в Онтарио. Има и няколко групи, които не са федерално признати. В началото на 21 век общият брой на алгонкин е около 15 500 души – с около 11 000 в Квебек и около 4 5004500 в Онтарио. Повече от половината от тях живеят в резерватите, а останалите в близост до тях.<ref name="Кан. енц.">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.thecanadianencyclopedia.ca/article/algonquin/| заглавие= „Алгонкин“|фамилно_име= Канадска енциклопедия}}</ref>