Александър фон Хумболт: Разлика между версии

През 1799 г. започва прочутото му пътуване до [[Южна Америка]], заедно с френския [[Ботаника|ботаник]] Еме Бонплан, което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва [[Карта|карти]], прави проекти и чертае профили на местности, открива 6 0006000 [[растения]], от които около 3 0003000 са съвсем нови видове, пътува сред [[Тропически гори|тропическите гори]], плава по бурни, пълни с [[крокодили]] и [[пирани]] реки, мръзне по планински върхове, спуска се в [[Вулканичен кратер|кратери]] на [[вулкани]], наблюдава [[земетресения]] и [[Метеорен поток|метеоритни дъждове]]. Въвежда нов раздел в географията „география на растенията“. Открива [[Бифуркация (хидрология)|бифуркация]] на реката [[Касикияре (река)|Касикияре]] в [[Гвианска планинска земя]], от която се образуват реките [[Ориноко]] и [[Рио Негро]] (приток на [[Амазонка]]). Описва студеното [[Перуанско течение|Перуанско океанско течение]] покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.

[[Файл:Map Alexander von Humboldt expedition-mk.svg|400px|thumbмини|ляво|Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка (1799 – 1804)]]

През юни 1799 г. двамата с Бонплан слизат на брега на [[Венецуела]] (пристанището [[Кумана]]), от там достигат до [[Каракас]], от където продължават право на юг към Ориноко. Те се изкачват по Ориноко до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът Касикияре, „неотстъпващ по ширина на [[Рейн]]“ и вливащ се в Рио Негро. Хумболт дава първото научно описание на това явление и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝѝ в Рио Негро и от там се връщат обратно в Кумана.

През ноември 1800 г. двамата отплават за [[Хавана]] и пътешестват по [[Куба]]. В края на март 1801 г. те отново се оказват на карибския бряг на Южна Америка, като слизат в пристанището на [[Картахена_Картахена (Колумбия)|Картахена]], близо до устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]]. Изкачват се по реката до пристанището [[Онда]], от където се насочват на югоизток към [[Богота]]. През септември 1801 г. пътешествениците се отправят към [[Кито]], където пристигат през януари 1802 г. По пътя за там и в провинция Кито изследват вулканите в [[Анди|Екваториалните Анди]] и през юни 1802 г. се опитват да се изкачат на вулкана [[Чимборасо]] (6 272 м), като достигат до 5 7605760 м височина – световен рекорд по това време.

* връх Хумболт ({{coord|40|54|N|115|07|W|}}, 3 3603360 м), в щата Невада, САЩ;

* връх Хумболт ({{coord|42|33|S|145|59|E|}}, 1 0451045 м), на остров [[Тасмания]];

* връх Хумболт пик ({{coord|37|59|N|105|33|W|}}, 4 2874287 м), в щата [[Колорадо]], САЩ;