Искър (язовир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м дек. --->декември ; козметични промени
Ред 34:
|населени места =
}}
[[FileФайл:Iskar-reservoir-3.jpg|мини|280п|Язовир „Искър“]]
[[FileФайл:Iskar-reservoir-1.jpg|мини|280п|Почивка на яз. „Искър“]]
[[FileФайл:Iskar-reservoir-2.jpg|мини|280п|Забавление на Искъра]]
 
'''„Искър“''' (до 21 декември 1949 г. ''Пасарел'', до 19 януари 1962 г. ''Гигант язовир Сталин'')<ref>{{наименования|97}}</ref> е най-големият по площ и обем [[язовир]] в [[България]].
Ред 46:
Според историческия обзор на компания „Софийска вода“<ref name="sofiyskavoda">Софийска вода – [http://web.archive.org/web/20040621103654/http://www.sofiyskavoda.bg/news/iskar_dam_info.doc Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка]</ref> нуждата за построяване на язовир на река [[Искър]] е определена още 1900 – 1901 г., веднага след построяването на [[Панчарево (ВЕЦ)|ВЕЦ „Панчарево“]]. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова [[язовирна стена]] и язовир с обем 320 милиона м<sup>3</sup> не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата [[Горни Пасарел]], [[Калково (Софийско)|Калково]] и [[Шишманово (Софийско)|Шишманово]].
 
През 1932 – 1941 г. са направени [[Топография|топографски]] снимки, [[геоложка оценка]] за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и [[Панчарево]] за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947 – 1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
 
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за второто ниво на [[Искър (каскада)|каскада „Искър“]] в новосъздадения [[Енергохидропроект]]. Бившият кмет на София инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], осъден на смърт от [[народен съд|народния съд]], е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван<ref>''[http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/minutizacultura/story/1932368979-Film_razkazva_za_jivota_na_naydalgo_upravlyavaliya_kmet_na_Sofia.html Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София]'', [[bTV|btv.bg]], 19 mart 2010, намерена дек.декември 2010</ref><ref>''[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=432917 Възкръсва знаменит кмет на София]'', [[24 часа]], 31 mart 2010, намерена дек.декември 2010</ref>. На [[26 януари]] [[1949]] г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното [[Министерство на електрификацията и мелиорациите]] и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м<sup>3</sup> и 60 млн. м<sup>3</sup> резервен обем.
 
Подготвителните работи започват през [[1949]] г., основното строителство – в края на [[1950]] г., а на [[6 септември]] [[1954]] г. [[хидровъзел]]ът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България. На [[21 декември]] [[1949]] г., докато още е в строеж, е преименуван на „Гигант язовир Сталин“<ref>Указ № 950 от 3 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.</ref>, по-късно името му е върнато.
Ред 79:
 
{{Язовири в България}}
 
[[Категория:Язовири в България]]
[[Категория:Водосборен басейн на Искър]]