Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: почистване на пясъчника |
|||
Ред 2:
== Щракнете за редактиране → ==
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->
'''Инж. Далил Василев Кършев (1938 – 1988) е наследник и представител на старата градска аристокрация на гр. Ловеч, по професия строителен-инженер, проектирал много обекти и учавствал в реализацията на редица системи за водоснабдяване и водонапояване в Ловешка област, радетел за запазването на гражданско общество и съществуването на културен живот в град Ловеч.
Далил Кършев завършва Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ) и се дипломира като инженер със специалност „Хидромелиоративно строителство“. Връща се в родния си град Ловеч където работи към община Ловеч, като проектант и впоследствие към областната дирекция за строителен надзор, където осъществява държавно-технически контрол върху строителните обекти в Ловешка област. Проектира и допрнася за изграждането на системите за водоснабдяване и водонапояване в природния парк Стратеш, романтичната алея Баш-Бунар, зоологическата градина на гр. Ловеч и редица обекти от новостроящите се тогава жилищни квартали на града.
Далил Кършев е роден на 14.11.1938 в заможно семейството в гр. Ловеч. Баща му Васил Кършев – фармацевт е родом от Сливен и завършил фармация в Прага. Известен в Ловеч като Аптекаря, създал първата аптека-дрогерия в средата на първата половина на ХХ век в Ловеч. Майка му е Тодорица Дочева Кършева (по рождение Нанова) – завършила Американския колеж в Ловеч. Тя е дъщеря на ловешкия фабрикант Дочо Нанов и на Иванка Василева Нанова (по рождение Джабарска) дъщеря на опълченеца Васил Джабарски – учавствал в отбраната на Шипка под прякото командване на генерал Столетов и доживял дълбоки старини (погребан с почести в Ловешката митрополия през 1948 г). Далил Кършев има по-малка сестра Ванда, която завършва Висшия Машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) София и остава да живее в София. Близостта и връзката между брат и сестра се запазва през целия им живот. Оставайки в Ловеч, той се превръща в центъра и душата на всички семейни срещи на своя род и най-близки хора. Всички в рода и в семейството му, както и близките приятели са го обичали и са го наричали Дочко.
През 1970 г. инж. Далил Кършев се оженва за Венета Кършева (по рождение Николова) филолог и професионална учителка във Ветеринарния техникум Ловеч. През следващите години се раждат двамата му синове: Васил и Иво. Далил Кършев е отдаден на семейството си съпруг и баща и се радва на щастлив семеен живот. Членува в Туристическото дружество и Автомобилния съюз на България и поддържа идеите за свободна мобилност на гражданите и неограничяване правата за избор на място за живот. В унисон с романтичния си весел и жизнерадостен характер той пътува със семейството си в периодите на ваканции и отпуски из цялата страна. Обича да посещава столицата, където и живеят голямата част от роднините и близките му.
Част от любимите му песни и изпълнители са: Облаче ми бяло, На гости на бяло сладко, Стари градски песни, Мондей Морнинг, музикалния фон от филма „Флашданс“, популарните тогава: Оскър Бентън, Бони М, АББА. Обича поезията на Иван Вазов и Никола Вапцаров, а в детско-юношеските си години е рецитирал с радост „Опълченците на шипка“ и „Топчето Пукна, Европа се стресна“.
Голямата част от живота му преминава в годините на Студената война, когато в България изцяло доминира съветското влияние и в страната царят комунистическите порядки. Далил Кършев симпатизира на идеите за принадлежността на България към обединена и демократична Европа и вярва, че предстои времето, когато страната ще се промени и отново ще се възродят нейните възможности за свободно социално и икономическо развитие. Той е част от едно малко и “невидимо“ за времето си интелектуално-провинциално общество, което тайно слушаша и дискретно обсъжда новините и събитията от рубриките на радио Свободна Европа, Дойче Веле, „ВВС“ Лондон. Този малък кръг от съидейници той нарича Старите Ловчанлии, живеещи в сърцето на северна централна Блгария, които следят активно световната политика, нетърпеливо очаквайки желаните промени и в страната.
Почти до последните си години инж. Далил Кършев живее със семейството си в родната си къща в центъра на града срещу ОУ „Васил Левски“ (понастоящем с адрес улица Цачо Шишков №5). През 1986 къщата е отчуждена и семейството се премества да живее в апартамент в новопостроените блокове „Спартак“. И до сега къщата е собственост на община Ловеч, като представлява част от културно-историческото богатство на гр. Ловеч и носи паметта на фамилията Кършеви.
За съжаление инж. Далил Кършев не успява да доживее промените в България настъпили през 1989 г. Година по-рано получава тежко авто-имунно заболяване и след продължително лечение в Ловеч и в Медицинска Академия в София умира на 14.09.1988. Община Ловеч не разрешава по това време погребения в централните ловешки гробища. След поклонение в сградата на Държавно-технически контрол (организирано с почести от ловешката общественост) и по негов собствен избор той е погребан от семейството, роднините, своите колеги и приятели и в гробищен парк Изворче.
Почивай в мир, Дочко
14.09.2018
'''
| |||