Уикипедия

Атентат в църквата „Света Неделя“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 21:
 
== Обстановка в страната ==
[[FileФайл:BASA-1577K-1-61-14-Sofia, Bulgaria.JPG|мини|250п|Църквата след атентата]]
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година БКП е забранена от Върховния касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите и&#768;ѝ. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков"/>
 
През декември [[1924]] година група дейци на [[Военна организация на БКП|Военната организация]] вербува [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „Света Неделя“. [[Димитър Хаджидимитров]] и [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията [[Владимир Начев]] и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху [[БКП]] от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от [[Станке Димитров]], секретар на ЦК, който в началото на [[1925]] година я излага в срещи с [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]], по това време генерален секретар на [[Коминтерн]]а. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 – 228 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
Ред 30:
Засиленият натиск на полицията заплашва физическото оцеляване на лидерите на организацията и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Намиращият се в чужбина Васил Коларов отново призовава ръководството към умереност, но те заявяват, че са готови да осъществят плана си и без одобрението на [[Коминтерн]]а, чиято секция е БКП, и на ръководството в емиграция.<ref name="марков"/>
 
Според съвременни оценки, решимостта на военното ръководство вероятно е насърчена от преките му връзки със [[Съюз на съветските социалистически републики|съветското]] Главно политическо управление, което ги снабдява с пари и въоръжение.<ref name="марков"/> Според историка Стойчо Грънчаров „''големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал''“<ref>Елена Стателова и Стойчо Грънчаров. История на нова България, 1878 – 1944, т. III, С. 1999, с. 421</ref>. Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Х.И. Салнынь и И.Ц. Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 г. до януари 1925 г. за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2 0002000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнынь („Осип“) инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от „Разведупр“ на Червената Армия, Михаил Малхазович Чхеидзе.<ref>www.agentura.ru/library/mukasei.doc | Михаил Исаакович Мукасей, Елизавета Ивановна Мукасей, Разведчики-нелегалы, общ. ред. Залевской И.Ф. – М.; НП „Закон и порядок“, 2004 стр.15 </ref>
 
== Извършване ==
[[КартинкаФайл:Sk 14b.jpg|мини|250п|Църквата след атентата]]
 
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от [[Петър Абаджиев]], който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с [[клисар]]я Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и [[Асен Павлов]] внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с [[бикфордов шнур]] с дължина 15&nbsp;m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.<ref name="марков"/> Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове. <ref>Следствено дело на военния следовател http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/50414-bombata-za-atentata-v-sv-nedelq-e-sglobena-v-samata-cyrkva</ref>
Ред 44:
 
== Жертви ==
[[КартинкаФайл:Sign outside Old church in Sofia, Bulgaria September 2005.jpg|мини|250п|[[Паметна плоча|Плоча]] в памет на жертвите, поставена на стената на църквата]]
[[КартинкаФайл:BASA-GB-524K-3-137-1-Paskal Paskalev and Ivan Gladnev, Gabrovo clocktower.jpg|мини|250п|паметната плоча на Часовниковата кула в [[Габрово]] на загиналите при атентата [[Паскал Паскалев]] и [[Иван Гладнев]]]]
При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души<ref>{{cite web | last = Благов | first = Крум | url = http://krumblagov.com/fifty/1.php | title = 50-те най-големи атентата в българската история | accessdate = 16 април | accessyear = 2010 г.}}</ref>, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.
 
Ред 74:
== Преки и непреки извършители ==
=== Военна организация (ВО) на БКП ===
* о.з. майор [[Коста Янков]]
* о.з. капитан [[Иван Минков]]
* [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението
* [[Марко Фридман]], ръководител на секция към ВО
 
=== Преки извършители ===
* [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „ [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] “;
* [[Петър Абаджиев]] пренася взрива;
* [[Асен Павлов]] пренася взрива;
* [[Атанас Тодовичин]] застрелва о.з. генерал [[Константин Георгиев]];
* [[Никола Петров (терорист)|Никола Петров]] пали фитила на взрива;
* [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]] – участник.
 
== Преки последици ==
Ред 115:
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1798 89 години от кървавия атентат на БКП в църквата „Света Неделя“], ПАМЕТ. Държавна сигурност.com, 16 април 2014
 
[[Категория:Атентат в църквата „Света Неделя“| ‎]]
[[Категория:1925 година]]
[[Категория:Ляв комунизъм]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Атентат_в_църквата_„Света_Неделя““.