Уикипедия

Атмосфера на Земята: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 3:
|+ style="font-size:larger;" | '''Атмосфера на Земята'''
|-
| colspan="2" style="text-align:center; background: #001000;"| [[КартинкаФайл:Top of Atmosphere.jpg|300px]]
|-
| colspan="2" style="font-size:normal; text-align:center;" | [[Снимка]] на [[Земя]]та, направена от [[Аполо 17]]
Ред 33:
|-
| [[Азот]] (N<sub>2</sub>)
| 780 840 [[ppm]]v (78,084&nbsp; %)
|-
| [[Кислород]] (O<sub>2</sub>)
| 209 460 ppmv (20,946&nbsp; %)
|-
| [[Аргон]] (Ar)
| 9 3409340 ppmv (0,9340&nbsp; %)
|-
| [[Въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>)
| 394,450 ppmv (0,039445&nbsp; %)
|-
| [[Неон]] (Ne)
| 18,18 ppmv (0,001818&nbsp; %)
|-
| [[Хелий]] (He)
| 5,24 ppmv (0,000524&nbsp; %)
|-
| [[Метан]] (CH<sub>4</sub>)
| 1,79 ppm (0,000179&nbsp; %)
|-
| [[Криптон]] (Kr)
| 1,14 ppmv (0,000114&nbsp; %)
|-
| [[Водород]] (H<sub>2</sub>)
| 0,55 ppmv (0,000055&nbsp; %)
|-
| [[Диазотен оксид]] (N<sub>2</sub>O)
| 0,3 ppmv (0,00003&nbsp; %)
|-
| [[Въглероден оксид]] (CO)
| 0,1 ppmv (0,00001&nbsp; %)
|-
| [[Ксенон]] (Xe)
| 0,09 ppmv (0,000009&nbsp; %)
|-
| [[Озон]] (O<sub>3</sub>)
| 0 – 0,07 ppmv (0 – 0,000007&nbsp; %)
|-
| [[Азотен диоксид]] (NO<sub>2</sub>)
| 0,02 ppm (0,000002&nbsp; %)
|-
| [[Йод]] (I<sub>2</sub>)
| 0,01 ppmv (0,000001&nbsp; %)
|-
| [[Амоняк]] (NH<sub>3</sub>)
Ред 81:
|-
| [[Водни пари]] (H<sub>2</sub>O)
| 0,033&nbsp; %
|-
! colspan="2" style="background: #87CEFF; text-align:center;" | '''Структура на земната атмосфера'''
|-
| colspan="2" style="text-align:center; background: #001000;"| [[КартинкаФайл:Atmopsphera.PNG|300px]]
|-
|}
Ред 91:
 
== Структура на атмосферата ==
Атмосферата на Земята няма ясно изразена горна граница. Най-външните и&#768;ѝ слоеве се простират до няколко хиляди километра височина, но 90&nbsp; % от нейната [[маса]] е съсредоточена в приземния 16-километров слой. Въпреки липсата на точна геометрична граница между атмосферата и [[Космическо пространство|космическото пространство]], може да се дефинира понятието ''физическа граница''. Физическата граница на атмосферата е височината, до която [[въздух]]ът е все още достатъчно плътен, за да се регистрират ред физични явления, съотносими към земните, а не към космическите.
 
По своите физически свойства атмосферата е нееднородна – не само по вертикалата, но и по хоризонталата. С увеличаване на височината се изменят съставът и редица други нейни свойства и параметри. Съществуват няколко деления на атмосферата.
Ред 115:
==== Тропосфера ====
{{основна|Тропосфера}}
Тропосферата е най-ниският слой от атмосферата. Има средна дебелина около 15&nbsp;km. Дебелината ѝ нараства от [[географски полюс|полюсполюса]]а към [[екватор]]а, като средните и&#768;ѝ стойности са: над полюса – 8 – 10&nbsp;km, в умерените ширини – до 10 – 12&nbsp;km, в тропичните и екваториалните райони – 16 – 18&nbsp;km. В зависимост от сезонните промени и атмосферни циркулации се променя и нейната температура и височина. През лятото горната граница се издига, а, обратно, през зимата височината и&#768;ѝ намалява. Средната годишна температура в горната граница на тропосферата на екватора е − 65&nbsp;[[Градус Целзий|°С]], в умерените географски ширини е – 75&nbsp;°С, а на северният полюс е – 47&nbsp;°С. В тропосферата се съдържа около 90&nbsp; % от масата на атмосферата. В нея въздухът има най-голяма [[плътност]]. С изкачването към горния край на тропосферата температурата намалява. Тя е разделена на три подслоя:
 
- ''Ниска тропосфера''. Простира се на височина от 0 до 1 – 1,5&nbsp;km. Слоят до 50 – 100&nbsp;m се нарича приземен граничен слой. Там най-силно се изразяват механичното и топлинното влияния на повърхността, които от своя страна влияят на метеорологичните процеси, протичащи през цялото денонощие. С увеличение на височината нараства и скоростта на вятъра.
Ред 162:
=== Деление по слънчевото въздействие ===
За основа на разделянето се взема влиянието на [[слънце|слънчевото излъчване]] върху атмосферата. Разграничават се два слоя:
* '''Ниска атмосфера.''' Наблюдава се минимално влияние на непосредственото слънчево излъчване.
* '''Висока атмосфера.''' Увеличено влияние на слънчевата активност.
 
=== Деление според взаимодействието на атмосферата със земната повърхност ===
За основа се взема взаимодействието между атмосферата и земната повърхност. Разграничват се два слоя:
* '''Планетарен слой''' – влиянието на земната повърхност се отразява на всички метеоелементи.
* '''Свободна атмосфера''' – влиянието на земната повърхност върху метеоелементите е по-слабо.
 
Атмосферата на височина над 80 – 85&nbsp;km се нарича [[йоносфера]]. Тя има високата степен на йонизация на атмосферните газове. [[Ултравиолетова светлина|Ултравиолетови]] и други излъчвания йонизират азотните и кислородните [[атом]]и, като откъсват по един [[електрон]] от външната им обвивка и такъв атом се превръща в положителна [[частица]] (йон).
Ред 177:
До височина от около 800&nbsp;km в атмосферата преобладават азотът и кислородът. Над 400&nbsp;km започва да нараства съдържанието на леките газове – в началото на [[хелий|хелия]], а след това и на [[водород]]а. Над 800&nbsp;km основното съдържание на атмосферата е главно водород.
 
Чисто схематично може да се приеме, че до около 200&nbsp;km въздухът, обгръщаш Земята, представлява тънка и еднородна по своите физически характеристики обвивка. С издигането над повърхността намалява плътността, като неравномерното разпределение на плътността води до неравномерно разпределяне на [[маса]]та на атмосферата. Около половината от масата се намира в слоя с височина до 5&nbsp;km над Земята, а на височина до 30&nbsp;km се съдържа около 99&nbsp; %. Над 35&nbsp;km атмосферната маса е не повече от 1&nbsp; %. Въпреки това, и там протичат редица процеси и явления, които са резултат от прякото въздействие на слънчевото излъчване. Този 1&nbsp; % всъщност представлява междинна брънка, реагираща на слънчевите излъчвания, и ги предава на по-долните слоеве от атмосферата.
 
От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат [[вода|водните пари]], [[въглероден диоксид|въглеродният диоксид]], [[озон]]ът, [[серен диоксид|серният диоксид]] и атмосферните [[аерозол]]и.
 
* '''Водни пари''': Около 13&nbsp;000 [[кубичен километър|km<sup>3</sup>]] [[вода]] в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата. Най-често срещано е газообразното и състояние – около 95&nbsp; % под формата на водна пара. Тя постъпва в атмосферата при изпарението на океаните, моретата, както и от реките, езерата и другите водни басейни, разположени на [[суша]]та. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо до земната повърхност (височина 2 – 3&nbsp;km).Наличието на водни пари в атмосферата е изключително важно по няколко причини – образуват [[облак|облаците]] и [[валеж]]ите, участват в атмосферните [[топлообмен]]ни процеси и поглъщат лъчиста [[енергия]] (дълговълнова радиация 5,5 – 7&nbsp;μm и над 18&nbsp;μm).
 
* '''Въглероден диоксид (CO<sub>2</sub>)''': Има концентрация по-малка от водните пари – около 0,032&nbsp; %. Поглъща интензивно дълговълновата (топлинна) радиация и допринася за [[парников ефект|парниковия ефект]]. Получава се от два източника – естествен ([[вулканична дейност]], [[дишане]], [[гниене]], [[фотосинтеза]]), и изкуствен (антропогенна дейност).
 
* '''Озон (О<sub>3</sub>)''': Образува се в горната част на стратосферата от UV радиацията, чрез рекомбинация на атомите кислород, и в тропосферата при гръмотевична дейност. Има най-голяма концентрация в слоя между 20 и 50&nbsp;km, наречен озоносфера. Максималната му концентрация е на височина около 25&nbsp;km. Озонната обвивка играе ролята на радиационен щит, защото поглъща биологично активната UV радиация от [[Слънце]]то (0,2 – 0,29&nbsp;nm). Озонът е химически неустойчив газ и количеството му намалява застрашително. Това се дължи на редица човешки дейности – отделяне на Н2, СО, СН4 и органични вещества, използването на [[фреон]]и.
Ред 213:
== Външни прератки ==
{{Commonscat|Atmosphere}}
* {{икона|en}} [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/space/model/models_home.html#atmo Атмосферни модели от НАСА]
 
{{Земна атмосфера}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Атмосфера_на_Земята“.