[[КартинкаФайл:Helium atom with charge-smaller.jpg|мини|Модел на хелиев атом: {{легенда|#22A|протони}} {{легенда|#A22|неутрони}}]]
'''Атомното ядро''' е центърът на [[атом]]а, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя [[химически елемент|химическия елемент]].<ref>http://www1.znam.bg/zmonres/edu/fizika%2010/EUK/UNIT7/unit1.htm</ref> Размерите на ядрото са средно 100 000 пъти по-малки от размерите на самия атом и са от порядъка на 10<sup>-15</sup> m. В същото време масата на ядрото е около 4000 пъти по-голяма от тази на заобикалящите го електрони.
Ред 7:
== Откриване на атомното ядро ==
{{основна|модел на Ръдърфорд}}
Откриването на ядрото се дължи на работата на [[Ърнест Ръдърфорд]], както и на сътрудниците му. Откритието е направено при обстрел на тънки метални пластинки с [[алфа-частици]]. За алфа-частиците било известно, че имат доста по-голяма маса от тази на електрона - около 7 9007900 пъти по-голяма, положително заредена с [[електричен заряд]], съответстващ на 2 елементарни положителни заряда, като тогава още не се е знаела структурата на самата алфа частица (днес е известно, че тя е двойно йонизирано хелиево ядро). При този експеримент се изследва разсейването (ъгъла на отклонение) на алфа-частицата при стълкновението ѝѝ с мишената. По-голямата част от частиците преминават през мишената без особено разсейване (т.е. с малък ъгъл на отклонение от началната прицелна траектория). Друга неголяма част обаче се разсейва под някакви ъгли, което не е възможно да се дължи на стълкновението с електрони от мишената, тъй като енергията на алфа-частицата е много по голяма от тази на електрона и на практика тя няма да се отклони от началната си траектория. Една много малка част от регистрираните отклонения (около 1 %) са близки до 180 градуса - тоест алфа-частиците буквално се разсейват в обратна посока. Причината за това може да се дължи на положително заредено ядро, което стои в центъра на атома и което при сблъсък с положително заредената алфа-частица действа върху нея с [[закон на Кулон|кулонова сила]] на отблъскване - именно този най-елементарен модел е познат широко днес. Той се нарича планетарен [[модел на Ръдърфорд]], поради общите му черти със Слънчевата система: голямо централно ядро, около което като по [[орбита|орбити]] обикалят „планети“ (електрони). С този експеримент Ръдърфорд не само доказва, че в атома има положително заредено ядро, но дава и приблизителна представа за размерите му. Оказва се, че то заема много малка част от обема на атома и че почти цялата маса на атома е съсредоточена в него. Този експеримент (обстрел на мишена с частици) е основа и на почти всички съвременни експерименти, които се извършват в областта на [[физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]].
Неутронът е открит доста по-късно, през [[1932]] година от [[Джеймс Чадуик]].
