Жан Корали: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м linterrors; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Липсващ затварящ таг; форматиране: 11x тире, 3x кавички, 3x тире-числа, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
| портрет = Jean Coralli.jpg
| портрет-описание = ок. 1830 г.
| px =
| описание = френски балетист и балетмайстор
| наставка =
| роден-дата = [[15 януари]] [[1779]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
Ред 13:
[[Файл:Coralli.jpg|мини|Jean Coralli, circa 1810]]
'''Жан Корали''' (рождено име: '''''Джовани Корали Перачини (Giovanni Coralli Peracini)''''', 15 януари 1779 – 1 май 1854) е френски [[балет]]ист и [[хореография|хореограф]], създател, заедно с [[Жул Перо]], на балета „[[Жизел]]“ (1841 г.)<ref>Susan Au,
== Ранни години ==
Роден в семейството на италиански комедиен актьор в Париж. Като дете учи в балетната школа на [[Парижка опера|Парижката опера]], но дебютът си на сцена прави във Виена през 1802 г. в балета „Тайните на Исида“.<ref name="БЭ"/>
През 1802 г. гастролира в Парижката опера и в Кралския театър (King's Theatre) в Лондон, след което се завръша във Виена и започва работа като [[балетмайстор]] на [[Хофтеатър]] (Кралската виенска опера). Там поставя през 1806 г. първия си балет
В този период танцува със съпругата си Тереза и двамата стават известна изпълнителска двойка, често появяваща се на театрални плакати. Двамата играят гавните роли в повечето постановки на Корали за Хофтеатър, вкл. „Елена и Парис“ (1807 г.) От 1809 г. семейство Корали гастролират като солисти в „[[Ла Скала]]“ (Милано) (1809
Межу 1825 и 1829 г. Корали е балетмайстор на театъра „Порт Сен Мартен“ в Париж, където създава десет балета, както и [[дивертисмент]]и за 14 пиеси. В трупата танцуват и [[Шарл-Франсоа Мазурие]], известен комик, Жул Перо и [[Жозеф Мазиле]], талантливи балетисти, които ще пожънат успехи и като хореографи. Порт Сен Мартен е известен със своя романтичен репертоар и новаторски постановки, много от които изпреварват продукцията на Парижката опера. Още през 1829 г. Корали поставя танц на Силфидите, който намеква за фантастичните „бели балети“ от последващите години.<ref>Marion Hannah Winter, ''The Pre-Romantic Ballet'' (Brooklyn, N.Y.: Dance Horizons, 1975).</ref>
== Парижката опера ==
Прз 1831 г. Корали започва като първи балетмайстор на Парижката опера, на мястото на [[Жан-Луи Омер]]. Първата му постанова е ново поставяне на творбата му „Леокадия“ (''Léocadie'', 1828), с нов сценарии от Йожен Скриб, нова музика от Мишел Карафа и ново заглавие
Следващата му творба е балет за операта „Изкушението“ (''La Tentation'', 1852 г.), която експлоатира нарастващата популярност на свръхестествените сюжети в постановките. Тази творба е
Седващата творба е важна танцома постановка
Зенитът на хореографската кариера на Корали е достигнат през 1841 г. с премиерата на балета „[[Жизел]]“ в летния сезон на Парижката опера по сценарий на [[Теофил Готие]] и Жул-Анри Верноа де Сен-Жорж, музика на [[Адолф Адам]] и в партньорство с Жул Перо, който е търсил подходяща партия за протежето си [[Карлота Гризи]]. На премиерата Гризи си партнира с [[Люсиен Петипа]] в ролята на Албрехт. „Селското“ [[па-дьо-дьо]] от първо дейстие по заемствана музика от [[Фридрих Булгмюлер]], се изпълнява от Натали Фицджеймз и Огюст Мабиле, а ролята на Мирта от [[Адел Дюмилатър]].<ref>Edwin Binney, ''Le Ballets de Théophile Gautier'' (Paris: Nizet, 1965).</ref><ref>Cyril W. Beaumont, ''The Ballet Called Giselle'' (London: Dance Books, 1996).</ref> С този балет Корали се проявява като един от майсторите на романтическото направление в европейската хореография.<ref>Коралли. Балет. Энциклопедия.
Корали работи с Готие и Бургмюлер и за следващата си творба
Предпоследният балет на Корали ''Eucharis'' (1844 г.) обаче е провал, а последният
▲Корали работи с Готие и Бургмюлер и за следващата си творба - ''La Péri'' (1843 г.) - история за ориенталска фея, обичана от младеж, който се влюбва в нея, след като я е видял в опиумно опиянение. Солисти отново са Гризи и Петипа, а хореографията на Корали е радушно приета от критиката и публиката. Балетът се радва на голям успех.
▲Предпоследният балет на Корали ''Eucharis' (1844 г.) обаче е провал, а последният - ''Ozaï'' (1847 г.) е игран само десет пъти.
Корали се пенсионира като балетмайстор на Парижката опера през 1854 г. и умира четири години по-късно.<ref>Ivor Forbes Guest, ''The Romantic Ballet in Paris'', 2nd rev. ed. (London: Dance Books, 1980).</ref>
|