Операция „Барбароса“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Липсващ затварящ таг |
||
Ред 124:
При [[мобилизация]]та с продължение на войната Червената армия стабилно повишава броя си. Обще взето кампанията от 1941 се води с леко числено предимство на фронта за Германия. Според Михаил Мелтюков (2000:477), в началото на войната Червената армия наброява 5 774 211 войници: 4 605 321 сухопътни сили, 475 656 въздушни сили, 353 752 във флота, 167 582 гранични войски и 171 900 Вътрешни войски на [[НКВД]].
В някои ключови оръжейни системи обаче съветското числено превъзходство е значително. В танкове например Червената армия има голямо количествено предимство. Тя притежава 23 106 танка,<ref>N.P.Zolotov and S.I. Isayev, „Boyegotovy byli...“, ''Voenno-Istorichesskiy Zhurnal'', N° 11: 1993, p. 77</ref> от които около 12 782 са в Западните военни окръзи (три от които са директно изправени пред фронта на германскто нахлуване). Стандартите по поддръжка и готовност обаче са ниски; липсват боепропаси и радиа и на много части липсват камиони за презареждане отвъд основното зареждане с гориво и боеприпаси.
Също така от 1938 руснаците частично са разпръснали танковете си на пехотни дивизии за поддръжка на пехотата, но след изпитанията им в [[Зимната война]] и наблюдението им на германската кампания срещу Франция, започват да подражават на германците и да организират повечето си бронирани сили в големи бронирани дивизии и корпуса. Тази реорганизация е само частично въведена в действия в зората на Барбароса,<ref>''The Russian Front'' by [[James F. Dunnigan]], Arms & Armour Press 1978, p 82, 88 ISBN 0-85368-152-X</ref> тъй като не са налични достатъчни танкове, за да се докарат механизираните корпуси до органична сила.
| |||