Белоградчик: Разлика между версии

| герб=Belogradchik-coat-of-arms.jpg

| екатте = 3616

| надм-височина= 525

| пощ-код=3900

}}

 

 

== География ==

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали.

 

 

=== След Освобождението ===

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след [[Освобождението]]. Във [[Сръбско-българска война|войната от 1885 година]], малко след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на Източна Румелия с Княжество България]], сърбите правят първия си опит да превземат града, но [[Бой при Белоградчик (1885)|са разгромени]].<ref>История на Сръбско-българската война 1885 г. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710 – 712</ref>

 

 

== Фотогалерия ==

<gallery caption="Белоградчик" perrow="4" style="text-align:center; margin:auto">

Картинка:Belogradchik-bus-station.jpg|Автогарата