Разлика между версии на „Битка при Акциум“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (Грешки в статичния код: Игнорирани тагове редактирано с AWB)
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
| територия = [[Римска република]]
| резултат = Решаваща победа за [[Октавиан Август|Октавиан]]
| страна1 =[[FileФайл:Vexilloid of the Roman Empire.svg|15px]] Октавиан и съюзници
| страна2 =[[FileФайл:Vexilloid of the Roman Empire.svg|15px]] Марк Антоний и съюзници{{Br}}[[FileФайл:Ankh_(SVG)_01.svg|11px]] [[Птолемейски Египет]],
| командир1 =[[Файл:Project_Rome_logo_Clear.png|13 п]] [[Марк Випсаний Агрипа]]
| командир2 =[[Файл:Hoplite_helmet.svg|13 п]] [[Марк Антоний]]
 
== Предистория ==
[[FileФайл:Statue-Augustus.jpg|мини|225px|Октавиан Август]]
 
=== Съюзници ===
 
Съставената три столетия след събитията „Римска история“ на [[Дион Касий]] дава ценни подробности за причините за конфликта:
{{цитат|Причини за войната и недоверието се намериха. Антоний обвиняваше цезаря, че е отстранил Лепид от управлението на държавата и че си е присвоил земите и войската на Секст и Лепид, въпреки уговорката тя да остане обща за двамата. Затова той предявяваше претенции към половината от земята и войниците, тъй като те били рекрутирани в онази част на Италия, която била считана за обща собственост. Цезарят пък обвиняваше Антоний, че е обсебил Египет и други някои страни, без да е хвърлян жребий, че е убил Секст (когото самият той уж бил пощадил милостиво) и че като е измамил, пленил и оковал арменския цар, е създал лоша слава на римския народ. Цезарят също си искаше половината от плячката. Освен това, той винеше Антоний заради Клеопатра и децата и&#768;ѝ, които бил припознал за свои... Ето в какви неща те взаимно се обвиняваха и по този начин търсеха да оправдаят някакси своето поведение...<ref>{{икона|en}} [[Дион Касий]]. ''Римска история''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html Кн. L., гл. 1]</ref>}}
 
== Силите и разположението им ==
=== Мястото на битката ===
[[FileФайл:EFS highres STS066 STS066-101-39.JPG|thumbмини|300px|[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]], поглед от Космоса, 1994]]
 
[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]] е 40 km дълъг и 15 km широк. [[Страбон]] казва, че входът към залива е около 4 стадия (800 m), но пък периферията му е повече от 60 km.<ref name=strabo>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html Страбон, 7.7.6]</ref> Дълбочината на водата е достатъчна, за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче е тесен и плитък. За своя по-добра защита Антоний строи кули, снабдени с тежки метателни машини.
Относно флотата на Октавиан, Плутарх посочва, че корабите, с който разполага са 250.<ref name=plutarh61/> Според Орозий са 260, от които 230 с „човка“.<ref name=orosius/> Повечето от тях са биреми и триреми (леки маневрени кораби с един (рядко-два) реда весла). Този нов тип кораби римляните заимстват от илирийските пирати и биват наречени „[[либурна|либурни]]“ – по името на илирийското племе. Либурните, като правило имат само един ред весла. Дълги са не повече от 30 m и около 4 – 5 на ширина. Те са приспособени за морски набези, а заедно с това използвани и от морската охрана за преследване на пиратите. В сравнение с тежките кораби на Антоний, които имат лошо обучени екипажи, новите кораби представляват опасно оръжие при наличието на добре подготвени войници. Освен това такива кораби лесно се строят и при повреда могат да бъдат заменени с нови от резерва.
 
Според Орозий флотата на Октавиан има 8 [[легион]]а (около 40 000 души) и 5 преториански [[Кохорта (военна част)|кохорти]] (около 2 5002500 души).<ref name=orosius/>
Плутарх посочва, че на корабите на Антоний има 20 000 легионери и 2 0002000 стрелци.<ref name=plutarh64/>
 
=== Съюзници ===
 
== Битката ==
[[FileФайл:Actium battle map-bg2.png|thumbмини|300px|Разположение на силите]]
Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка <ref name=plutarh64>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#64 64]</ref>. Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски. <ref name=plutarh64/>
 
Четири дни силният вятър и вълнението не позволяват битката да почне. В утрото на петия ден (2 септември) вятърът стихва.
 
Флотата на Антоний, на която са натоварени 20 000 тежковъоръжени войници и 2 0002000 стрелци<ref name=plutarh64/>, излиза от Амбракийския залив и се построява в две линии: в първата, която е разгърната в изпъкнала към противника дъга се намират около 170 големи кораба, а във втората – 60-те кораба на Клеопатра.
 
Флотата на Цезар Октавиан с 35 000 легионери на борда, на свой ред се построява срещу Антониевата. Между центровете на бойните редове на противниците, Плутарх отбелязва, че има разстояние от 1,6 km (8х 200 m)<ref name=plutarh65/>
Скоро двете флоти се сблъскват. Макар че корабите на Антоний вече са нарушили бойния си ред, не е никак лесно да бъдат превзети поради мощните бордове и обшивки. Плутарх отбелязва, че се налага по 3 – 4 кораба на Октавиан да атакуват един Антониев кораб, за да успеят да го превземат или потопят. <ref name=plurath66>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#66 66]</ref>
 
Когато битката вече е в разгара си, египетската флота, която дотогава е неподвижна, внезапно потегля на югозапад с опънати платна и се врязва сред сражаващите се, внасяйки голямо объркване. Като преминава през биещите се кораби, тя продължава на юг към [[Левкада]]. Историците не са единодушни по въпроса какво е накарало Клеопатра да постъпи така. Според Плутарх тя тръгва да бяга и според него е имала готовност за това още в началото на битката, поради факта, че корабите и&#768;ѝ са били напълно оборудвани с платна, за разлика от освободените от излишни тежести бойни кораби. Жюриен де ла Гравиер лансира „теорията на пробива“, според която още в самото начало Антоний и Клеопатра се отказват от армията и се опитват да пробият с флота си до Египет, където са оставили 11 легиони, но да се промъкне успява само част от флотата. По-голямата му част е приклещена и се предава. Според хипотезата на [[Уилям Тарн]] след маневрата на Арунций, който се вклинява между централния и десен фланг на Антоний, флотът на Антоний се оказва пред опасността да бъде обкръжен. Виждайки това, корабите от левия и централен фланг бързо се изтеглят назад към залива. Десният фланг обаче не успява да направи същото, поради стоящия зад него флот на Клеопатра. Тогава моряците от този фланг се предават. Разбирайки, че битката е загубена, Клеопатра се промъква и побягва със своите кораби, а Антоний тръгва след нея. <ref>[[Уилям Тарн]], „Octavian, Antony and Cleopatra“, Кеймбридж, 1965 (съвместно с M. P. Charlesworth).</ref>
 
Антоний напуска сражението, настига флагмана „Антониада“ и се качва на борда му. Няколко Октавианови кораба се опитват да атакуват кораба, но са отблъснати и цялата египетска флота, следвана и от други кораби на Антоний се отдалечава от полесражението.
Битката при Акциум решава по принцип изхода от гражданската война, но войната като такава още не е приключила. Преди да премине към крайната си цел – вземането на Египет, Октавиан, провежда редица мерки, целящи да закрепят положението му на Изток. В началото отива в Атина, където приема посвещение в [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]]. След това отплава за [[Самос]], а оттам и в малоазийските градове. Там, в търсене на популярност, провежда традиционна политика по отменяне на данъци и опрощаване на дългове, а освен това и дава права на римски граждани на местни жители, служили при него. В края на 31 г. Октавиан е принуден да се върне в Италия за да потуши метеж на ветераните, искащи пари.
 
[[ImageФайл:The Death of Cleopatra arthur.jpg|thumbмини|leftляво|300px|Смъртта на Клеопатра, Реджиналд Артур, 1892]]
Клеопатра се връща в Египет, преструвайки се на победителка пред поданиците си.<ref>Дион Касий, „Римска история“ [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html кн.51, 5]</ref>
 
След месеци на депресия Антоний се връща в Александрия при Клеопатра, чакайки неизбежния край. Двамата основават своеобразен „Съюз на смъртниците“, където записват свои приятели, решили да умрат с тях<ref name=plutarh71/>. Заедно с тях изпращат послание до Октавиан. Клеопатра моли да предаде властта на децата си, а Антоний да му бъде разрешено да изживее остатъка от дните си в Египет или Атина. Молбата на Антоний, Октавиан категорично отхвърля, а на Клеопатра отговаря, че ще и&#768;ѝ бъде оказано пълно снизхождение, ако предаде или убие Антоний.
 
Въпреки победата в Александрия на 31 юли [[30 пр.н.е.]], повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан.
 
Антоний решава да даде едновременно сражение по суша и море. Именно при това сражение обаче неговия флот минава на страната на Октавиан. Така постъпва и конницата, а пехотата търпи поражение.
[[Image:Augusto 30aC - 6dC 55%CS jpg.JPG|400px|thumbмини|Разрастване на Римската империя по времето на Октавиан:
 
<div><span style="background:#FDFD00; font-size:1em; color:#FDFD00">██</span>&nbsp;преди 31 г. пр.н.е, <span style="background:#67A72D; font-size:1em; color:#67A72D">██</span>&nbsp;от 31 до 19 г.,
 
<span style="background:#f8bdd3; font-size:1em; color:#f8bdd3">██</span>&nbsp;Васални държави на Римската империя в периода на Октавиан Август</div>]]
Антоний изпада в отчаяние. В страха си пред гнева му Клеопатра се скрива в гробницата и праща да му съобщят, че е умряла. Антоний повярва на това и се пробожда с меча си и, тъй като не умира веднага, настоява да бъде отнесен до гробницата, в която Клеопатра е затворена, и там умира в ръцете и&#768;ѝ. Скоро след това царицата е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан. <ref name="Shuckburgh784">Shuckburgh, 1917; Page 780 – 784.</ref>. Октавиан има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Клеопатра приспива бдителността на поставената и&#768;ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Според хрониките, тя слага край на живота си с ухапване от змия, нарочно поставена с кошница с плодове <ref name="Shuckburgh784" />.
 
Октавиан убива Цезарион, за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний – [[Марк Антоний Антил|Антил]] на [[1 август]] 30 пр.н.е. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний. След връщането си в Италия Октавиан отпразнува пищен [[триумф]], който продължава 3 дни; първия ден за победата в Илирия, втория – за тази в Акциум, а третия – за превземането на Александрия.
 
На мястото, където се е намирал лагерът на Октавиан е построен град с името Никопол („Град на победата“). <ref name=strabo></ref>В памет на победата Октавиан разширява храма на Аполон, намиращ се на нос Акциум, и учредява игри, които трябва да се провеждат на всеки 5 години.<ref>[[Светоний]], Животът на 12-те цезари, Август, [http://lingvo.asu.ru/latin/texsts/suet_august.html 18]</ref><ref>Страбон, „География“, [http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7/ 7 кн, 7]</ref>
 
== Последици ==
* [http://cid-27ee63d48413ce3c.photos.live.com/browse.aspx/The%20Naval%20Battle%20of%20Actium%5EJ%20Preveza%20Greece%20%5E531%20bC%5E6 Снимки от Музей в Превеза относно Битката при Акциум]
* [http://www.xlegio.ru/navy/ancient-ships/roman-navy/ Античните кораби]
{{избрана статия|3500630|4 октомври 2010}}
 
[[Категория:Битки на Римската република|Акциум]]
[[Категория:Морски битки|Акциум]]
[[Категория:Превеза]]
 
{{избрана статия|3500630|4 октомври 2010}}