Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 7 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 11:
| територия = [[Балкански полуостров]]
| резултат = Победа за Русия
| страна1 = [[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] [[Руска империя]]<br>
| страна2 = [[КартинкаФайл:Ottoman Flag.svg|borderръб|22px]] [[Османска империя]]
| командир1 = [[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] [[полковник]] [[Алексей Жеребков]] <br>[[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] [[полковник]] [[Пьотър Паренсов]]<br>[[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] полковник Николай Бакланов <br>[[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] генерал – майор [[Александър Имеретински]] <br>[[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] генерал – майор [[Михаил Скобелев]]<br> [[ImageФайл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|borderръб|22px]] генерал – майор [[Владимир Доброволски]]
| командир2 = [[КартинкаФайл:Ottoman Flag.svg|borderръб|22px]] Рифат паша
| сила1 = 22703 войника
| сила2 = 8 0008000 войника
| жертви1 = убити 6 офицера и 313 войника, ранени 33 офицера и 1112 войника, безследно изчезнали – 52<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
| жертви2 = убити 2 2202220 офицера и войника<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
Ред 28:
== Хронология на битката ==
=== Първо превземане на Ловеч (5 юли) ===
[[КартинкаФайл:Генерал Алексей Жеребков.jpg|thumbмини|150px|полковник Алексей Жеребков]]
В началото на юли 1877 г. в [[Севлиево]] е формиран ''Сборен отряд'', тактическо подразделение с командир полковник [[Алексей Жеребков]] и началник-щаб полковник [[Пьотър Паренсов]], в състав:
 
Ред 39:
Общо 400 войника и 2 оръдия.
 
На 5 юли излиза от града. След боеве с 2 роти [[низам]] и до 1 5001500 [[башибозуци]] и [[черкези]] при с. Аканджилари (дн. [[Петко Славейково]]), с. Киречли Павликяни (дн. [[Горно Павликене]]) и в. ''Стратеш'' превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на [[Троян]] и [[София]], грабят и опожаряват българските села.<ref>Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190 </ref>
 
=== Османско настъпление към Ловеч (15 юли) ===
Ред 46:
=== Второ превземане на Ловеч (22 август) ===
[[Осман паша]] изпълнява заповед на султана за противодействие срещу [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 1/13 юли Видинския Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]] (18 [[табур]]а [[пехота]], 4 [[ескадрон]] и 9 [[батарея|батареи]]) излиза от [[Видин]] в посока [[Ловеч]] – [[Търново]]. По пътя получава известие за критическото положение в [[Битка при Никопол (1877)|битката при Никопол]]. Насочва се към Плевен, където влиза на 7/19 юли 1877 г. Получава 15 [[батальон]]а подкрепления от София и корпуса прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]]. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.
[[FileФайл:Alexander Bagration-Imeretinsky- ალექსანდრე ბაგრატიონ-იმერეტინსკი (1837-1900).jpg|thumbмини|150px|генерал-майор княз Александър Имеретински]]
Неуспешната [[Обсада на Плевен|втора битка при Плевен]] под командването на генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения – Плевен да бъде превзет с [[щурм]]. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на [[гвардия]]та и [[гренадир]]ите.
 
Ред 53:
На 12/24 юли 1877 г. турска [[кавалерия]] н башибозук, срещат идващите от [[Севлиево]] предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV-и Брянски Пехотен полк, който от 8/20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 15/27 юли заема позиция към с. [[Къкрина]], Ловешко. Полкът стои там до 3/15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около [[Къкринското ханче]], по шосето Севлиево – Ловеч, заема позиция Сборен Руски отряд (командир, генерал-майор Скобелев) в състав: 4 пехотни батальона, 12 конни [[Сотня|сотни]] и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и да печелене на време за съсредоточаване на руските войски около Ловеч.<ref>Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.</ref>
 
Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве на 20 – 22 август/1 – 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (командир генерал-майор Александър Имеретински). Състои се от: 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници. На 20 август/1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 0008000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 22 август/3 септември, руските части са разделени на две колони (лява и дясна). Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „Рижата височина“ („Стратеш“). След обяд преминават на западния бряг на р. [[Осъм]] и щурмуват главния неприятелски [[редут]] при м-ст „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I-а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник [[Иван Тутолмин]]) осъществява успешно преследване на разбития противник.
 
„''Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските [[куршум]]и, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение'' – казват те – ''се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един [[осетинци|осетинец]], здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с [[топор]] да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.''“
Ред 106:
 
=== Индивидуални награди ===
[[FileФайл:Order of St. George, 4th class.jpg|thumbмини|150px|Орден „Свети Георги“ IV ст.]]
* генерал-майор княз [[Александър Имеретински]] – Орден „Свети Георги“ IV ст.
* полковник [[Пьотър Левиз-оф-Менар]] – Орден „Свети Георги“ IV ст.
Ред 124:
В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 13:
 
[[КартинкаФайл:TzachoShishkov.jpg|thumbмини|300px|Паметник на Цачо Шишков, Ловеч]]
* [[Белия паметник]] изграден през 1902 г. на хълма „[[Стратеш]]“, напомня за военните части участвали в делото на 22 август.
* [[Черния паметник]] е в памет на загиналите 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64 – Казански Пехотен полк.