|
}}
'''Добри Данев Манасиев Данев''' е [[България|български]] общественик и [[политик]] от първата половина на XX век.<ref name="Тюлеков 29">{{Цитат периодика| last = Тюлеков | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) | journal = Македонски преглед | volume = XXIV | issue = 1 | pages =29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
== Биография ==
В следващите години тойРоден е председател на подофицерското дружество в гр.източномакедонския Кюстендилград и е сред основателите[[Щип]] на масонската2 ложаавгуст “Македония” в града (1926). През 1927г. е избран за народен представител от Петрички окръг в “Македонската парламентарна група” в ХХІІ Обикновено Народно събрание (1927 – 1931). Известно време е председател на Тютюневия синдикат в Кюстендил1873, а1874 презили 1934г.1875 е назначен за помощник-директор на Съюза на българските земеделски кооперациигодина. Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[22 Обикновено Народно събрание]] с общогражданската листа на [[Радикална партия|Радикалната партия]] от Петричка избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29"/> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар [[Ангел Узунов]], запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref> ▼Роден е в източномакедонския град [[Щип]] на 2 август 1873, 1874 или 1875 година, в семейството на Дане (Данаил) Манасиев и Ката (Катерина) Данева, което в първите години след Освобождението се преселва в гр. Кюстендил. Окръжният град в тези години се превръща в притегателен център за част от прииждащите хиляди българи от останалата под турско робство Македония, търсейки физическо и духовно оцеляване в свободната част на родината. Рождената година на Добри Данев Манасиев не е точно установена. В съхранявания в държавен архив – Кюстендил спомен на неговия внук Стефан Любенов Данев, е посочена годината 1873. Главните списъци на Държавното, педагогическо, трикласно и образцово училище – Кюстендил, което Данев завършва през 1892г., са категорични само по отношение на датата и месеца – 2 август. Що се отнася до годината, откриваме две вариации за началото на неговия жизнен път – 1874 и 1875. От тях научаваме следните подробности: През 1886 – 1887 учебна година, за пръв път се появяват сведения за него. Тогава е приет за редовен ученик в посоченото училище. Баща му е казанджия в Кюстендил. В графата народност е записан българин с източноправославно вероизповедание. В Кюстендил учи на бащини разноски и плаща училищна такса, показателно, че родителите имат средства за издръжка на сина си. Завършва основното образование с примерно поведение и много добър успех по задължителните тогава общообразователни предмети: Закон Божий, Български език, Всеобща история, Геометрия, Краснопис, География и т.н. Сведенията в главните списъци за следващите години учебни години, вече като ученик в педагогически курс, се повтарят, с изключение на броя предмети, увеличен с изучаването на Френски и Руски езици, Педагогика, Икономия и др. Престава да плаща училищна такса, вероятно поради влошеното материално положение в семейството.
След завършване на средното си образование, учителства, най-напред в с. Ново село, Видинско, а сетне между 1894-1896г., в прогимназията в Босилеград и село Гложие. По това време той свързва живота си с близка роднина на поета Емануил Попдимитров. Вероятно в тези години трябва да търсим неговото включване в редовете на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Няма достатъчно данни за живота и дейността му до Балканските войни, в които участва като доброволец в състава на 13-ти пехотен Рилски полк. По време на Първата световна война е адютант на дружина към 14-ти Македонски полк.
След демобилизацията, около една година е околийски училищен инспектор в Босилеград. През периода 1 септември – 1 декември 1919г., учителства в местната прогимназия, а след това е назначен за секретар в Кюстендилската окръжна училищна инспекция – длъжност, която изпълнява до началото на септември 1920г. Оттогава до сръбската окупация на Покрайнината е директор на Босилеградската прогимназия.
▲В следващите години той е председател на подофицерското дружество в гр. Кюстендил и е сред основателите на масонската ложа “Македония” в града (1926). През 1927г. е избран за народен представител от Петрички окръг в “Македонската парламентарна група” в ХХІІ Обикновено Народно събрание (1927 – 1931). Известно време е председател на Тютюневия синдикат в Кюстендил, а през 1934г. е назначен за помощник-директор на Съюза на българските земеделски кооперации. Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[22 Обикновено Народно събрание]] с общогражданската листа на [[Радикална партия|Радикалната партия]] от Петричка избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29"/> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар [[Ангел Узунов]], запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref>
Умира в Кюстендил в 1947 година.
|
