Битка при Саратога: Разлика между версии

| страна1 = {{center|[[FileФайл:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|50px|borderръб|]]<br>[[Великобритания]]<br>[[FileФайл:Brunswick-Lüneburg Arms.svg|30px|]]<br>Немци от [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел|Брауншвайг-Волфенбютел]]<br>[[FileФайл:Flag of Hesse.svg|30px|borderръб|]]<br> Немци от [[Хесен]]}}

| страна2 = {{center|[[FileФайл:US flag 13 stars – Betsy Ross.svg|50px|borderръб|]]<br>[[Съединени щати]]}}

| командир1 = [[FileФайл:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|borderръб|]] [[Джон Бъргойн]]<br>[[FileФайл:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|borderръб|]] Саймън Фрейзър<br>[[FileФайл:Brunswick-Lüneburg Arms.svg|20px]] Адолф Рийдезел

| командир2 = [[FileФайл:US flag 13 stars – Betsy Ross.svg|25px|borderръб|]] [[Хорейшо Гейтс]]<br>[[FileФайл:US flag 13 stars – Betsy Ross.svg|25px|borderръб|]] [[Бенедикт Арнолд]]<br>[[FileФайл:US flag 13 stars – Betsy Ross.svg|25px|borderръб|]] Бенджамин Линкълн

Бъргойн тръгва на поход през юни 1777 г. с около 3 3003300 британски редовни войници, 3 9003900 германски наемници от [[княжество Брауншвайг-Волфенбютел]], 750 канадци, лоялисти и канадски индианци, 138 [[оръдия]] и немалко последователи на лагера, включително жени. Британското преминаване с лодки през езерото Шамплейн е приятно и впечатляващо зрелище, но преходът през влажната лятна гора се оказва особено тежък за войниците на Бъргойн. Разразяват се няколко бури и се появяват рояци черни [[мухи]]. За грамадните лишени от конете си [[драгуни]] от [[Брунсуик|Брунсвик]] обути в 5,5-килограмови ботуши и носещи 4,5-килограмови [[Сабя|саби]] преходът вероятно е най-тежък.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref>

На 6 юли американският [[гарнизон]] от 2 5002500 войници от форт [[Тикондерога]] под водачеството на [[генерал-майор]] Сент Клер изоставя укреплението при вида на силата на врага и отстъпва в южно направление. Форт Тикондерога е основната американска крепост на веригата от езера.

Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне Филаделфия. На 11 август той отделя 1 2001200, най-вече германски войници и ги изпраща да съберат [[говеда]], [[коне]] и други доставки от фермите близо до [[Бенингтън (окръг, Вермонт)|Бенингтън]], [[Върмонт]]. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско [[опълчение]] в [[Битка при Бенингтън|битката при Бенингтън]]. Американците предварително инфилтрират немските редици, дегизирайки се като лоялисти.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полковник Баум също е убит.

Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по река [[Сейнт Лорънс]] до форт Осуего на езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]], където се съединява с 1 0001000 ирокези под водачеството на образованият в [[Англия]] вожд [[Джоузеф Брант]], напредващи по долината на река Мохок, обсаждат форт Стануикс, близо до Рим, Ню Йорк, на път за Олбани. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но вида на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Британците побеждават американски отряд изпратен на подкрепление в [[Битка при Орискани|битката при Орискани]] на 6 август, но докато тя трае гарнизонът на форт Стануикс излиза, нахълтва във вражеския лагер и пленява провизиите им. Новината за предстоящото пристигане на американския генерал [[Бенедикт Арнолд]] с подкрепление от 1 0001000 човека принуждава Сейнт Леджер да отстъпи по долината на река Мохок обратно в Канада. Бъргойн разбира за случилото се на 28 август, когато се приближава до основната американска армия. Той не може да се надява на други подкрепления.

Вместо да продължи по вода към форт Джордж обаче Бъргойн е убеден от лоялисткия майор Филип Скин да прекара войниците си през [[Скинсбъро]], който е заинтересован от това те да прокарат път до владението му, който да улесни търговията след войната, но за английските и немските войници това е ад. Те страдат от рояците [[комари]], както и от [[дизентерия]]. Американците секат дървета по пътя им и дори пренасочват потоци. Според един британски войник американците унищожили 40 моста, включително един, който минава през „мочурище две мили широко“.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Междувременно районът е възпламенен от новината за убийството и [[Скалп|скалпиранетоскалп]]ирането на 18-годишната Джейн МакКрий от двама от индианците на Бъргойн, който отказва да ги накаже, за да не дезертират техните другари.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 137 – 142</ref> Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на река Хъдсън при Саратога на 13 септември. Той изминава 15 км на юг, но на 16 км е блокиран от редовни и опълченски подразделения под командването на Гейтс. Американците достигат 15 000 души, след като се стичат опълченци от [[Нова Англия]] и Ню Йорк. Сега те са се окопали и го очакват.

[[FileФайл:Saratoga-freeman.jpg|thumbмини|255px|Чифликът на Фриймън]]

[[FileФайл:John Neilson House, Bemis Heights, Stillwater, Saratoga County, NY.jpg|thumbмини|255px|Къщата на Джон Нейлсън, послужила като квартира на генералите Бенедикт Арнолд и Инък Пуур]]

Американците не са много добре организирани или подготвени за сражение. [[Бенедикт Арнолд]] е командир на левия фланг, но той и [[Хорейшо Гейтс]] се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си. Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателна военна част, която да провери дали британците и немците идват през фермата към височините. Британците напредват в три колони към възвишенията на 3 км на юг от тях. Генерал-майор Рийдезел води лявата колона немци по речния път заедно с основната [[артилерия]] и охранявайки провизиите и лодките на реката. Генерал Джеймс Инглис Хамилтън командва центъра, който ще нападне възвишенията. Генерал Саймън Фрейзър командва десния фланг съставен от 24 пехотен полк заедно с лекопехотния и гренадирския [[батальон]] и има за цел да обърне американския фланг, който е „закотвен“ до река Хъдсън. Утринната мъгла попречва на британците да се ориентират и когато тя се разсейва по обед те тръгват. Арнолд междувременно язди до генерал Дениъл Морган на крайния ляв фланг и иска от него да спре настъплението на Фрейзър. И Морган и Арнолд предпочитат да нападнат докато британците маршируват през горите. Арнолд заповядва на лекопехотния батальон на Морган и Хенри Диърборн да напредне. Когато вирджинските стрелци на Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън те заварват там [[Авангард (военно дело)|авангардавангарда]]а на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в отстъпление. Мъжете на Морган се втурват безразсъдно напред. Подкрепени от огъня на Диърборн те успяват да изтласкат [[Лека пехота|леката пехота]] на Фрейзър срещу централната колона на Хамилтън. Ентусиазмът им обаче се изпарява, когато се изправят срещу насочените [[байонет]]и на гренадирския батальон и започват да се връщат обратно. Морган полага усилия да преобразува полка си южно от полето. Знаейки, че Морган е в беда Арнолд изпраща редовна бригада от Ню Йорк и [[Ню Хампшър]] под командването на Инок Пуур заедно с опълчение от [[Кънектикът]] да удължи левия връх на американската формация. Той заповядва и на генерал Ебенезър Лърнид с четири полка от [[Континентална армия|Континенталната армия]] (1 от Канада и 3 от [[Масачузетс]]) да подкрепи Морган в центъра. Бъргойн също не бездейства и нарежда на Фрейзър и Хамилтън да се строят по полетата на фермата. Докато британците се събират на полето съсредоточен огън от полковете на Пуур ги отблъсква със сериозни загуби. Британците отново отблъскват американска атака. Самият Арнолд води атака срещу центъра с пет полка, но не успява да раздели крилото на Фрейзър от останалите сили на Бъргойн. Три пъти Арнолд язди обратно до главната квартира и моли Гейтс да нападне или да му предостави достатъчно мъже, за да разбие британците. В отговор Гейтс заповядва връщането на 3-ти Ню Хампшърски полк, за да охранява квартирата и отстранява Арнолд от битката.

[[FileФайл:Saratoga-neilson.jpg|thumbмини|300px|Чифликът на Нейлсън на Бемис Хайтс]]

Американските войски се увеличават във времето между двете сражения. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу [[дивизия]]та на генерал-майор Бенджамин Линкълн. Заедно с попълнения от опълченци дивизията има 3 8003800 войници, като други 1 2001200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят. Според плана на Бъргойн [[Бригаден генерал|бригаден-генерал]] Саймън Фрейзър трябва да се плъзне покрай отляво на американците и да осигури позиция за артилерията. Тъй като минава през залесени площи, той разполага с леката пехота, канадските опълченци и индиански съюзници, общо около 700 човека. Немците на генерал-майор Рийдезел ще осъществят главната атака, която да прикове американския ляв фланг с 1 1001100 мъже и подкрепа от артилерия, а генерал-майор Уилям Филипс трябва да нападне в лява кука, която да отдели левия фланг от останалата част от американската армия разположена на [[Бемис Хайтс]] над река Хъдсън. Филипс разполага с 4 0004000 [[гренадир]]и под командването на майор Джон Акланд и кралската артилерия под командването на майор Уилямс. Хората на Линкълн са разпрострени на северозапад от укрепленията на Гейтс на Бемис Хайтс. В крайното ляво са полковниците Морган и Диърборн с около 600 мъже. В центъра е бригадата на генерал Лърнид, набъбнала заедно с опълчението до 1 8001800 мъже. Бригадата на генерал Пуур от 1 4001400 мъже свързва силите му с основната американка позиция. Зад Лърнид е запасът от 1 2001200 опълченци, водени от бригаден-генерал Ейбръхам Тен Брок.

След това Арнолд се отправя към централния фронт. Хората на Лърнид трудно удържат немците и отстъпват. Арнолд помага да ги събере и заедно с Лърнид води контранападение. Когато Морган, Диърборн и Пуур започват да се приближават от техните страни немците отстъпват и се връщат на началните си позиции. След около час тежък бой британците са отново на началната си позиция. Арнолд повежда Лърнид и хората му в атака срещу редута Брейман на десния фланг на британските укрепления. Британците отговарят с оръдейни [[Залп|залповезалп]]ове [[картеч]] и мускетен огън. Докато води атака на кон Арнолд е прострелян в същия крак, който преди това е ранен по време на нахлуването в Канада. Тогава конят му също е прострелян, пада и чупи същия крак. Арнолд е изваден от строя, но бригадата на Лърнид превзема редута. Въпреки раняването си Арнолд отива при бригадата на бригаден-генерал Джон Патерсън, за да го насърчи да подкрепи по-ранните атаки. Тук обаче заповедите на Гейтс го застигат и го изтеглят от битката, която завършва с падането на мрака.

[[FileФайл:Surrender of General Burgoyne.jpg|thumbмини|300px|Картина на предаването, която е окачена в ротондата на сградата на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]]]]

Американците вече превъзхождат британците в съотношение 3:1. Бъргойн изгубил 1 0001000 мъже, а американците 500. Изгубил е и някои от най-способните си пълководци. Нападателният [[маньовър]] се е провалил и предната му линия е пробита. Тази нощ той пали огньове по предната линия и се оттегля под прикритието на мрака. На 8 октомври отново се намира в укрепената позиция, която е държал на 16 септември.

Първоначално Гейтс изисква безусловна [[капитулация]], което Бъргойн категорично отказва, казвайки, че би предпочел смъртта. Гейтс накрая се съгласява на споразумение, според което британците няма да бъдат пленени, а ще бъдат придружени до [[Бостън]], откъдето ще заминат за [[Англия]], при условие, че повече няма да участват във войната. Гейтс е обезпокоен от мисълта за битка до последния човек срещу Бъргойн, както и от доклади, че сър Хенри Клинтън напредва от Ню Йорк, за да подкрепи заседналите в Саратога свои сънародници. Блестящ в пълна парадна униформа генерал Бъргойн извежда войниците си от лагера на 17 октомври и е поздравен от генерал Гейтс. Предават се 5 7915791 мъже, от които според Рийдезел 4 0004000 са били боеспособни. 2 4312431 немци се предават според Еелкиг, а броят на техните загуби до 6 октомври, включително в битката при Бенингтън, е 1 1221122. По време на похода британците и немците губят общо 9 0009000 войници: убити, ранени, пленени и дезертьори.

Континенталния конгрес обаче отказва да уважи споразумението между Гейтс и Бургойн и да позволи завръщането на британците, страхувайки, се че те ще заемат местата на войници, които на свой ред ще бъдат изпратени да се бият в Америка. Някои от британските и немските офицери са разменени срещу американци, но повечето пленници остават в лагери в [[Нова Англия]], [[Пенсилвания]] и [[Вирджиния]] до края на война. [[Херцог]]ът на [[Брунсуик]], Карл I, от своя страна не желае войниците си обратно, страхувайки се, че те ще повлияят зле на бъдещите набори. Много от брунсвикските наемници дезертират, заселват се в колониите и накрая стават американски граждани. От 5 7235723 изпратени, през 1783 г. в херцогството се завръщат 3 1053105.

[[FileФайл:Saratoga-tower.jpg|thumbмини|200px|Кулата във Виктъри, Ню Йорк, където Бъргойн се предава. В основата над вратите има четири пиедестала за четирима американски герои. Пиедесталът за Бенедикт Арнолд е оставен празен.]]

* {{Cite book|title=The American Patriot's Almanac|first=William J|last=Bennett|coauthors=Cribb, John|publisher=Thomas Nelson Inc|year=2008|isbn=9781595552679|ref=Bennett}}

* {{Cite book|url=http://books.google.com/books?id=Zfs7AAAAIAAJ&pg=PA90|title=The Pennsylvania magazine of history and biography, Volume 20|author=Historical Society of Pennsylvania|publisher=Historical Society of Pennsylvania|year=1896|ref=PA1896|oclc=1762062}}

* {{Cite book|title=Saratoga: Turning Point of America's Revolutionary War|first=Richard M|last=Ketchum|publisher=Henry Holt|year=1997|isbn=9780805061239|ref=Ketchum|location=New York|oclc=41397623}} (Paperback ISBN 0-8050-6123-1)

* {{Cite book|title=Saratoga: A Military History of the Decisive Campaign of the American Revolution|first=John F|last=Luzader|ref=Luzader|location=New York|publisher=Savas Beatie|isbn=9781932714449}}

* {{Cite book|title=Saratoga 1777: Turning Point of a Revolution|first=Brendan|last=Morrissey|publisher=Osprey Publishing|year=2000|isbn=9781855328624|ref=Morrissey|oclc=43419003|location=Oxford}}

* {{Cite book|last=Murphy|first=Jim|title=The Real Benedict Arnold|publisher=Houghton Mifflin|year=2007|isbn=9780395776094|ref=Murphy}}

* {{Cite book|title=The Turning Point of the Revolution|first=Hoffman|last=Nickerson|publisher=Kennikat|year=1967 (first published 1928)|location=Port Washington, NY|oclc=549809|ref=Nickerson}}

* {{Cite book|title=This Destructive War|first=John|last=Pancake|publisher=University of Alabama Press|year=1985|ref=Pancake|isbn=0817301917}}

* {{Cite book|first=Willard Sterne|last=Randall|year=1990|title=Benedict Arnold: Patriot and Traitor|publisher=William Morrow and Inc|isbn=1-55710-034-90|ref=Randall}}

* {{Cite web|url=http://www.nps.gov/sara/|title=Saratoga National Historical Park|publisher=National Park Service|accessdate=2009-06-23|ref=NPS}}

* {{Cite web|url=http://www.nps.gov/archive/sara/tour-7.htm|title=Saratoga National Historical Park – Tour Stop 7|publisher=National Park Service|accessdate=2009-06-23|ref=NPSBoot}}

* {{Cite web|url=http://www.archive.org/stream/marchtosaratogag008320mbp/marchtosaratogag008320mbp_djvu.txt|title=March To Saratoga General Burgoyne And The American Campaign 1777|first=Harrison|last=Bird|publisher=New York Oxford University Press|year=1963|ref=Bird}}