Битка при Седан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
|||
Ред 9:
|територия=
|резултат=Победа за пруските армии.
|страна1=[[
|страна2={{флагче|Франция}} [[Франция]]
|командир1=[[Вилхелм I]] <br> [[Хелмут фон Молтке Старши]]
Ред 15:
|сила1=200 000 души <br> 774 оръдия
|сила2=120 000 души <br> 564 оръдия
|жертви1=2 320 убити <br>5 980 ранени <br>700 изчезнали<br>(общо
|жертви2=3 000 убити<br>14 000 ранени <br> 21 000 заловени<br>82 000 предали се<br>(общо 120 000)
|}}
'''Битката при Седан''' се случва по [[време]] на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] на [[1 септември]] [[1870]]. Като резултат е залавянето на [[Наполеон III]], заедно с [[армия]]та му, и практически решаването на [[война]]та в полза на [[Прусия]] и нейните съюзници, въпреки че борбата продължава, когато се създава новото [[Франция|френско]] [[правителство]].
Силната 120-хилядна френска армия на Шалон, командвана от [[маршал Патрис Мак Махон]] и съпътствана от френския [[император]] Наполеон III, се опитва да премахне [[Обсада на Мец|обсадата на Мец]] и бива причакана от пруските сили и победена. Армията на Мьозе и пруската Трета армия, командвани от полевия маршал [[Хелмут фон Молтке Старши]] и съпътствана от пруския крал [[Вилхелм I]] и пруския канцлер [[Ото фон Бисмарк]], приклещва армията на Мак Махон при Седан в огромна [[битка]]. Маршал Мак Махон е ранен по време на атаките и командването става отговорност на [[генерал]] [[Огюст-Александр Дюкро]].
Ред 26:
След загубата при [[Битка при Гравелот|Гравелот]], армията на [[Рейн]] на [[маршал]] [[Франсоа Аший Базен|Базен]] се оттегля в [[Мец]], където е обсадена от 150-хилядната пруска войска от Първата и Втората армия ([[Обсада на Мец]]). [[Император]] [[Наполеон III]], заедно с маршал Мак Махон, сформирова новата френска армия на Шалон, за да се отправят към Мец с надежда да спасят Базен. С личното ръководство на Наполеон III и помощта на маршал Мак Махон, те повеждат армията в марш по левия фланг, тоест на северозапад срещу [[Белгия|белгийската]] граница, в опит да избегнат прусаците преди да ударят от юг и да се свържат с Базен.
По това време планът се смята за неразумен, защото прусаците вече няколко пъти до този момент са усявали да покажат, че са по-подвижни и маневреспособни от [[французи]]те, чрез няколко предишни бързи победи през целия [[август]] на 1870. Допълнително маршируването по този начин оставя двата френски фланга открити за атаки. Прусаците, командвани от фон Молтке, използват тази маневра, за да хванат армията на Шалон на тясно. Оставяйки Първа и Втора пруска армия при обсадата на Мец, Молтке взима Третата армия и армията на Мьозе и се отправя да догонва французите, настигайки ги на 30 август. Тогава Наполеон III претърпява сериозна загуба и загубва
След реформирането в града, Армията на Шалон изпраща Първи корпус, за да провери как напредват прусаците. Оказава се, че те са изолирани от настъпващите пруски сили. Те не могат да отстъпят поради голямото изтощение на войниците и липсата на амуниции. Гърбът на французите е пазен от [[крепост]]та на Седан, което, заедно с терена, образуват идеални позиции за защита.
Молтке разделя своите сили на три групи: една да забави и задържи французите, където са, друга да избърза напред и да ги хване при евентуално оттегляне, и трета, най-малка сила, да държи [[река|речния]] [[бряг]]. Французите не могат да се движат и трябва да се бият „където са“. Поради това прусаците ги обходили и обкръжили.
== Битката ==
[[
Битката започва, когато армията на Шалон, състояща се от 202 [[пехота|пехотни]] [[батальон]]а, 80 [[кавалерия|кавалерийски]] [[ескадрон]]а и 564 [[артилерия|артилерийски]] [[оръдие|оръдия]], атакува заобикалящите ги Трета армия и армията на Мьозе, състоящи се от общо 222 пехотни батальона, 186 кавалерийски ескадрона и 774 артилерийски оръдия.
Наполеон преди това е наредил на Мак Махон да пробие обграждащата ги маса от войска. Единственото възможно място е градчето Ла Монзел, чийто фланг е пазен от крепостен град. Прусаците също избират този град като мястото, където да започнат своят пробив. Принцът Георг от [[Саксония]] и пруският 11-ти корпус се заемат със задачата, а [[генерал]] Барон фон дер Тан нарежда атака на десния фланг.
Това води до открит сблъсък, в който френският първи корпус се барикадира из улиците, а [[население]]то се включва в боя, помагайки на войниците. Тан изпраща бригада през понтонния мост в 04:00 часа и започва твърда съпротива, одържайки южните части на града. Битката изсмуква нови сили, когато френски бригади от Първи, Пети и Дванадесети корпус пристигат. В 8:00 часа Осмата пруска пехотна дивизия пристига и Тан решава, че е време за решаваща атака. Той не успява да вземе със себе си артилерия, за да стреля отдалече, и затова заповядва на своята последна бригада да обсипе града с [[куршум]]и, което е последвано от артилерията от другата страна на Мойзе.
Битката продължава да се разпространява на [[юг]] от града и Осмата пехотна дивизия бива изпратена да подпомогне [[Бавария|баварците]], които се бият край Ла Монзел, където се опитвт да пробият [[френски език|френската]] защита. Боят започва в около 6:00 и раненият Мак Махон предава командването на Огюст Дюкро, който получава новината в 7:00 часа. Дюкро заповядва моментално отстъпление, което Молтке е и очавал, но неговото решение е отхвърлено от генерал де Вимфен, който изтегля силите си срещу скасонците при Ла Монзел. Това води до кратко прегрупиране на французите, които обграждат града с артилерия и упражняват натиск върху баварците и саксонците. Въпреки това контраатаката започва да се празпада при пристигането на свежи вълни от пруски подкрепления.
Ред 46:
== Хуманитарна дейност ==
Във Френско-пруската война по това време има голяма международна [[болница]] в Седан. Глава на тази болница е известният по онова време [[доктор]] [[Кристофър Джеймс Дейвис]] (1842-1870), който помага на гладуващите и болните от треска селяни, както и на ранените в битка от двете страни. Той е познат като ''„Добрия черен доктор“''. Местната протестантска [[църква]] също подкрепя неговата хуманитарна дейност. Отчасти той е подпомаган и от дарения от много хора, включително и от богати предприемачи и други. През 1870 Дейвис умира [[едра шарка]], прихваната от пациент. Той е толкова обичан след [[смърт]]та си, че получава почетно военно погребение, което е следвано от войските и на двете армии, водени от [[кмет]]а на Седан. Той е погребан на малко разстояние извън Седан, заедно с още много други жертви на [[война]]та.
Ранените войници от армията на генерал Воурбаки получават [[медицина|медицинска]] помощ в болница в [[Швейцария]].
== Завършек и резултат ==
[[
До края на деня, при липса на каквато и да била надежда за разбиване на прусаците, [[Наполеон III]] заповядва за спирането на атаките. Французите губят над 17 000 ранени или мъртви войници и 21 000 заловени. Прусаците рапортуват за своите загуби така:
До следващия ден, [[2 септември]], [[Наполеон III]] нарежда да се издигне [[бяло знаме]] и сам се предава, заедно с цялата армия на Шалон, на [[Хелмут фон Молтке Старши]] и пруския крал. Залавянето на френския император оставя французите без правителство, желаещо бърз мир. Всъщност след два дни, когато новини за залавянето на френския император достигат до [[Париж]], [[Втората френска империя]] пада чрез безкръвен [[държавен преврат]], което довежда до ново професионално и в по-голямата си част консервативно правителство, продължаващо войната за още цели пет месеца. Опитвайки се да променят съдбата на французите във войната, правителството накрая признава победата и на [[10 май]] [[1871]] подписва [[Франкфуртски мирен договор|Франкфуртския мирен договор]], който слага край на войната и носи победата на германските сили.
[[
[[Наполеон III]] получава позволение да бъде освободен и изпратен в изгнание в [[Англия]]. През 1873 бившият император на умира, а последните му думи, насочени към един от неговите приятели, са следните:
| |||