Битка при Херонея: Разлика между версии

| жертви1 = 3 8003800

| жертви2 = 1 0001000 Атиняни, 2 0002000 пленени <br> 1000 Беотийци, 3 0003000 пленени

'''Битката при Херонея''' е сражение, провело се през август, 338 г. пр. Хр. край селището [[Херонея]] в областта [[Беотия]], [[Гърция]], в хода на което [[Древна Македония|македонският]] цар [[Филип II (Македония)|Филип II]] разгромява обединената армия на [[Древна Гърция|гръцките полиси]].

Според [[Диодор]] македонската войска се състои от приблизително 30 000 пехотинци и 2 0002000 конници, като по неговите думи гърците били по-малко. Според друг източник, [[Марк Юниан Юстин|Юстин]], войските на гърците са значително повече.

{{цитат|… той сплоти за борба с Македония почти всички елински държави, така се оказа възможно набирането на войска от 15 000 пехотинци и 2 0002000 конници, освен отрядите от граждани, като всеки град доброволно участва с пари за заплащането на наемниците.}}

Към това число трябва да се добавят силите на [[Тива]], които по това време са в състояние да осигурят армия приблизително от 7 хиляди хоплити и 700 конници. Тази бройка нараства ако се позовем на папирус, намерен в [[Оксиринх]] през 1907 г., според който [[Беотийски съюз|Беотийският съюз]] начело с [[Тива]] през първата половина на IV век пр. Хр. е в състояние да рекрутира 11 000 хоплити и 1 1001100 конници.

До нас не е достигнало детайлно описание на сражението. От античните автори най-подробен разказ за хода на сражението е този на Диодор и [[Полиен]]. На основата на тези сравнително оскъдни свидетелства може да се възстанови приблизително хода на събитията. Филип поверява командуването на конницата, намираща се на левия фланг на своя 18-годишен син [[Александър Македонски|Александър]], а самият той ръководи [[македонска фаланга|фалангата]]. Осведомен за буйния темперамент на атиняните в боя, Филип решава първоначално да ги изтощи. Първоначалните позиции на гърците са по-изгодни, малка река прикрива техния [[фланг]] от едната страна, а хълм - от другата.

Атиняните първи започват атаката с викове "Да ги прогоним до сърцето на Македония". По заповед на Филип [[Фаланга (формация)|фалангафалангата]]та сгъстява редиците си и се прикривайки се с щитове, отстъпва бавно. Този прийом е отработен още в боевете с [[траки]]те. Когато атакуващите войски разкъсват своите редици и преминават в намиращата се пред тях равнина, Филип заповядва фалангата да премине в настъпление. В този момент и конницата на Александър се вмъква в образуващите се пробойни в редиците на гръцката армия. При този развой на събитията на Филип се отдава възможност да обкръжи противника. При тази опасност по-голяма част от гърците панически напуска бойното поле. Сред бегълците е и знаменития атински оратор и политик [[Демостен]], с чиито усилия е организирана [[антимакедонска партия]] в Атина на гръцките [[полис]]и.