Дреново (община Корча): Разлика между версии

'''Дреново''' ({{стар|Др{{Уникод|&#x463;}}ново}}, {{lang-sq|Drenovë|Drenova}}, {{lang-el|Ντρένοβα}}) е село в [[Албания]] в община [[Корча (община)|Корча]], област [[Корча (област)|Корча]]. В миналото Дреново, заедно със съседното село [[Бобощица]], има преобладаващо [[българи|българско]] население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език [[български език|български]].<ref>[http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/balkProject.html Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)]</ref>.

Селото е разположено на четири километра южно от град [[Корча]], в подножието на планината [[Морава (планина)|Морава]], в долината на река [[Дунавица]].

В края на XIX век Дреново заеднои Бобощица оформятобразуват последния изолиран остров на българския език в [[Корчанско]]. В 1877 година в селото, както и в съседното Бобощица, е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] връща областта на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в ''Дреновон'' (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/27|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.]]</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Дреново са посочени като българоговорящи.<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]</ref>.

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена.<ref>[http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/balkProject.html Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)]</ref>.