|
Според достиженията на българската [[медиевистика]] [[Преслав]]ският църковно-народен [[събор]] от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и представлаява връх в [[християнство|християнизаторското]] дело на [[княз]] [[Борис I]]. Съборът не е регистриран в средновековните извори, но свикването му е изведено по научен път от политическата ситуация и посоката на културно развитие на България към края на IX век. Проведен е спонтанно по повод насилственото сваляне от власт на княз [[Владимир Расате]] поради опита му да възроди езическата религия. Политическите събития, довели до края на Владимировото управление, са описани най-подробно от абата на Прюмския манастир и автор на една Световна хроника Регинон. Ето какво пише той:
„''Князът на този народ'' (т. е. Борис)'', както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и, прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство и като поставил на свое място за княз по-стария си син'' (Владимир) '', подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това '''свикал цялото си царство''' и поставил за княз по-младия си син '' ([[Симеон Велики|Симеон]])'', като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество.
== Решения ==
Изразът "„''... свикал цялото си царство''"“, употребен от Регинон, е единственият, който подсказва за свикването на събора в Преслав. Според [[Васил Златарски]] съборът е председателстван от [[Борис I|Борис I Михаил]] и взема 4 важни решения.
1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия Шестоднев.
== Литература ==
* [https://www.academia.edu/7084202/Николов_А._Факти_и_догадки_за_събора_през_893_година._-_В_България_в_световното_културно_наследство._Материали_от_Третата_национална_конференция_по_история_археология_и_културен_туризъм_Пътуване_към_България_-_Шумен_17-19._05._2012_г._Съст._Т._Тодоров._Шумен_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19. 05. 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237]
* [https://www.academia.edu/7084202/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%90._%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_893_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0._-_%D0%92_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE._%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_-_%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_17-19._05._2012_%D0%B3._%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82._%D0%A2._%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2._%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_2014_229-237 Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. - В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм "Пътуване към България" - Шумен, 17-19. 05. 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229-237]
[[Категория:Първа българска държава]]
|
