Боудиъм (замък): Разлика между версии

 

== Предистория ==

Едуард Далингридж е по-малък син и макар че, както е обичайно, имотите на баща му са дадени на най-големия му брат (първородния син), Едуард добива свои собствени земи.<ref>Johnson, 2002, pp. 22 – 23, 28.</ref> Към [[1378]] г. той получава [[феод]]а Боудиъм чрез брачен съюз с притежаващия го род.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=11.}}</ref> Между [[1379]] и [[1388]] г. Далингридж е рицар за графство Съсекс и един от най-влиятелните хора в графството.<ref name="Thackray 12">{{harvnb|Thackray|2004|p=12.}}</ref> Тогава, когато той поисква от краля разрешение да създаде замък, Англия и Франция водят [[Стогодишна война|война]] помежду си вече 50 години.<ref name="Thakray 11">{{harvnb|Thackray|2004|p=7.}}</ref> [[Едуард III]] продължава да претендира за правото си да седне върху френския трон и подсигурява териториите [[Аквитания]] и [[Кале (град)|Кале]]. Далингридж е един от многото англичани, които пътуват до Франция, за да търсят късмета си като част от [[Свободна рота|Свободните роти]] – [[наемник|наемни]] войски, които предлагат услугите си срещу високо заплащане. Той напуска Франция през [[1367]] г. и пътешества с [[Лайънъл, херцог на Кларънс]], син на Едуард III. След като се бие под командването на [[граф]]a на [[Аръндел]], Далингридж се включва в ротата на сър [[Робърт Ноулс]] – прочут военачалник, за когото се говори, че като наемник е откраднал 100 000 златни [[крона (английска монета)|крони]].<ref name="Thackray 9">{{harvnb|Thackray|2004|p=9.}}</ref> Едуард Далингридж спечелва парите, нужни за построяването на замъка Боудиъм, като наемник в Свободните роти. Той се завръща в Англия през [[1377]] г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=9, 11.}}</ref>

 

 

== Строеж и употреба ==

{{цитат|Да се знае, че по наше благоволение ние разрешаваме от името на нас и на нашите наследници на нашия верен и обичан рицар Едуард Далингридж да построи стена от камък и вар и да превърне в замък своето имение Бодихам близо до морето, в графство Съсекс, за да защитава споменатото графство и да оказва съпротива на враговете ни... <!-- Свидетел ни е онзи, който... --> Кралят, Уестминстър, 20 октомври.|Съкратена форма на разрешението за строеж на замък, което получава Едуард Далингридж, ''Calendarium Rotulorum Patentium'', 1385 – 89<ref>Цитирано в {{harvnb|Thackray|2004|p=59.}}</ref>}}

Ричард II позволява на Далингридж да укрепи имението си, което вече е построено. Вместо това той решава да построи замъка си на неизползвана земя. За кратко време Боудиъм е завършен почти напълно и поради тази причина по-голямата му част е строена в един архитектурен стил. [[Археология|Археологът]] Дейвид Токри отбелязва, че сградата е построена набързо, вероятно поради френската заплаха.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=14.}}</ref> Каменните замъци обикновено се строят бавно и са скъпи – понякога струват хиляди лири.<ref>{{harvnb|McNeill|1992|pp=41 – 43.}}</ref> В периода 1386 – 1387 г. Далингридж е капитан от пристанището в [[Брест (Франция)|Брест]], Франция и вероятно отсъства през първите години от строежа на замъка.<ref name="Thackray 13"/> Боудиъм замества старото имение като главна квартира на Далингридж и център на феода.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=17.}}</ref> Не е известно точно кога е завършен замъкът, но Токри предполага, че е преди [[1392]] г. Желанието на Далингридж е да види замъка завършен и това се случва преди да напусне този сват през [[1395]] г.<ref name="Thackray 13"/>

 

 

През [[1455]] г. започва [[Войната на розите]]. Сър Томас Люкнър взема страна и подкрепя династията [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]]. През 1483 г. Ричард от династията [[Йорк (династия)|Йорк]] става крал под името Ричард III. Люкнър е обвинен в измяна и в бунтовничество. През ноември 1483 г. на чичото на Люкнър, [[Томас Хауърд]], граф на [[Съри]], е разрешено да събере хора и да обсади замъка Боудиъм. Не се знае точно кога се е състояла обсадата, но Токри смята, че Люкнър се е предал без много съпротива. Собствеността на замъка се прехвърля на Никълъс Ригби. Когато [[Хенри VII]] се добира до трона и узурпаторът е отстранен, замъкът е върнат на Люкнър. Едва през [[1542]] г. на семейството е върната цялата околна местност. Въпреки че със сигурност наследниците на Локнър са притежавали замъка през [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII век]], остава неизвестно как той е използван през този период и колко време прекарва родът в него.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=21 – 24.}}</ref>

 

 

== Живописни развалини ==

След гражданската война [[Чарлс II]] прави Пауъл [[баронет]]. Въпреки че не е известно точно кога е изоставен замъкът, се смята, че това е било скоро след закупуването му от Пауъл. В резултат на това той бавно започва да се руши. По време на гражданската война собствениците на много замъци причиняват повреди на своите владения, с цел те да не могат да се използват повторно. Не всички замъци са напълно разрушавани, а понякога се внимава зданието да не бъде сринато до основи. В случая с Боудиъм е счетено за необходимо да се унищожат [[барбакан]]ът, [[мост]]овете и сградите вътре в замъка. Когато Натаниъл Пауъл умира (през [[1674]] или [[1675]] г.), замъкът преминава в наследство на сина му (носещ също името Натаниъл). След като и той умира, Боудиъм става собственост на снаха му, Елизабет Клитъроу.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=24 – 25.}}</ref>

 

== Архитектура ==

=== Място и околности ===

Смята се, че местоположението на замъка е стратегически избрано, за да пази южния бряг на Англия от френско нашествие. Проучване на терена от Кралската комисия за исторически паметници заключава, че ако тази теория е вярна, то Боудиъм има доста необичайно разположение, далече от средновековната брегова линия.<ref name="Liddiard 8-9"/>

 

 

=== Външен вид и вход ===

Като [[четириъгълен замък]], Боудиъм е грубо оформен като квадрат. Този тип замък с централен двор и сгради близо до стените е характерен за архитектурата през [[14 век|XIV век]]. Военният историк Катард Кинг смята Боудиъм за най-добре запазения образец на четириъгълен замък.<ref>{{harvnb|Cathcart King|1988|p=149.}}</ref> По ъглите има кръгли кули, а в центъра на южната, източната и западната стена – квадратни кули. Главният вход от север е с две еднакви кули.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=32 – 33.}}</ref> Вторичният вход е през портичка в централната квадратна кула. Кулите са високи три етажа, а стените и сградите във вътрешността – два етажа.<ref>{{Harvnb|Allen Brown|2004|p=99.}}</ref>

 

Между Осмоъгълника и главната порта е имало барбакан, от който остава само малка част на западната стена. Някога той е бил висок два етажа. Остатъкът включва част от [[герс]]а от северната порта на барбакана, макар че няма панти за порта. Основата на тоалетната на втория етаж показва, че той е бил място за живеене, вероятно за вратаря. Рисунки от [[18 век|XVIII век]] показват долния етаж на барбакана и включват детайли като сводове в коридора, свързващ го със стената.<ref name="Thackray35"/>

 

Точно над портата са издялани три герба: от ляво надясно родовете Уордиъкс, Далингридж и Радиндън. Жената на Едуард Далингридж е от рода Уордиъкс, а Радиндън поддържат близки взаимоотношения с рода Далингридж. Над гербовете има глава на [[еднорог]] с шлем, символ на благородничество. Вторичната порта също е украсена с три герба: в средата е гербът на сър Робърт Ноулс, за когото Далингридж се бие през Стогодишната война, а другите полета са празни.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=31, 36.}}</ref>

 

=== Вътрешност ===

 

Край източната стена има [[параклис]], зала и [[преддверие]]. За да побере параклиса, крепостната стена край югозападния ъгъл е висока с 2,7&nbsp;m повече от останалата част. Точно на юг от него е основното жилищно помещение за собственика и семейството му. Зданията са високи два етажа и имат мазе. Точната подредба на стаите е неизвестна.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=42.}}</ref>

 

== Библиография ==

 

== Бележки ==