Антоним: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Оправих структурата на частта за Видове антоними
м интервал след запетая; козметични промени
Ред 2:
{{обработка|форматиране}}
 
Антонимите са думи с противоположно значение. Пример: висок-нисък, весел-тъжен и т.н. антонимите могат да бъдат само двоики като бял-черен белея чернея
 
== Същност на лексикалната антонима ==
Ред 11:
Освен двата вида противоположности, когато се имат предвид противоречията между десигнатите, се различава още и контрадикция. Контрадикция има при ''млад-немлад'', ''стар-нестар''. Контрадиктите не назовават противоположни понятия, а само понятия, които си противоречат: ''немлад'' не означава ''стар'', а ''нестар'' не означава ''млад''. За да се получи истинска противоположност, вторият член от опозицията трябва да е обозначен по-определено. Когато обаче противоположният полюс в противопоставянето отсъства, противоположният член на контрадикцията се превръща в антоним: ''културен-некултурен'', ''морален-неморален'', ''користен-безкористен''.
 
Логическият модел на противоположностите става в езика модел на антонимията чрез думите антоними. Най-разпространената дефиниция ги определя като думи с противоположно значение. Необходимо е към нея да се добави и още това, че антонимите назовават контрастни понятия, които смислово и логически в някакво отношение са съотносими, т.е. антонимите имат еднакви граматични значения, принадлежат към една и съща лексикална парадигма, взаимно се отричат, но в същото време взаимно се свързват и предполагат един друг, тъй като единият антоним се създава и разбира чрез другия. Например антонимите ''бял-черен'' са проява на едно и също нещо. Те едновременно означават предел в проявата на качеството и предизвикват асоциация за противоположна неразривна връзка на две видови понятия в рамките на родовото понятие „който е без хроматични тонове“. Използването на единия антоним, например преден, предизвиква представата чрез семантичен анализ и за другия член на антонимната двойка - заден. При антонимите един и същ техен общ съществен семантичен и логически признак е основа за съпоставянето. Той е техен семантичен коефициент. Антонимите се съпоставят парадигматично по един диференциален признак на противоположните семи в техните значения. Той се съдържа в двата члена на противопоставянето, но на лексикално равнище е изразен с две различни думи, с определено отрицание на единия от антонимите: ''тежък'' - „който има голямо тегло“ - ''лек'' „който има малко тегло“, ''зима'' „най-хладното време в годината“ - ''лято'' - „най-топлото време в годината“. В антонимната двойка ''много-малко'', общата сема е количеството, а в ''болен-здрав'' - състоянието на организма. От тези определения произтичат най-важните лексикално-семантични признаци на антонимите - да изразяват пределно отрицание на противоположни значения чрез контрастни асоциативни и семантични връзки. Тази връзка обаче трябва да е общоприета и редовна. Следователно антоними има само тогава, когато се свързват две и повече семантично съотносими думи, противоположни по значение.
 
Антонимията преди всичко е лексикално явление. Изреченията с противоположен смисъл и отрицателните граматични форми възникват чрез антонимията на думи и морфеми и предполагат също лексико-семантични противопоставяния. Антонимните отношения се отнасят към лексикалното значение и се определят от него. Обикновено те възникват при думи, които означават качества и свойства, които не са абсолютни, а относителни. Антонимът ''красив'' съществува не като абсолютен, а като относителен признак в сравнение с ''некрасив''. Антонимията е обективно и универсално явление, но възприемането на действителността чрез антонимите има индивидуален характер. То е относително и субективно, защото представя същността и признаците от определено гледище на говорещия, в определено време и място. Това определя комуникативните функции на антонимите и богатите им конотативни възможности в художествените текстове.
Ред 23:
Употребата и съчетаемостта на антонимите се определя от сематниката им: ''стар-млад''(за човек), ''стар-нов''(за път), ''висок-нисък''(за човек),''висок-приземен''(за етаж), ''гъст-рядък''(коса), ''гъст-течен''(сапун). Възможно е прякото значение на многозначната дума да няма антоним друга дума. Чрез антонимията се разкриват системните отношения в лексиката, взаимната обусловеност и зависимост между лексикалните единици, разграничават се значенията на една и съща многозначна дума.
 
Терминът антоним е съотносим с термина синоним. И в двата случая се касае за семантични групи, в които се обединяват различни по звуков състав думи: при синонимите - с близко значение, а при антонимите - с противоположно, по най-общия и най-съществения за тяхното значение семантичен признак. И в двата случая са налице общи семи, които при антонимите не са само различни, но и противоположни. Когато една дума има синоними, те могат да бъдат също антоними на думата, с която се противопоставя доминантният синоним: ''страхлив-смел''(храбър, безстрашен), ''разум'' (ум, разсъдък)''-безумие''(безразсъдство). Една и съща лексикална единица може да се употреби с други, едновременно в антонимни и синонимни отношения. Това явление се определя като антонимия на синонимните редове или като синонимия на антонимните противопоставяния.
 
Антонимията е един от източниците на конверсия.
Ред 30:
=== В зависимост от това, как са изразени логическите и семантичните им връзки, антонимите се поделят на няколко вида. ===
==== Контрарни или градуални (стъпаловидни) антоними ====
Те са основният клас антоними, свързани с противопоставянето на крайни полярни признаци, обединени под едно родово понятие. При тях двете лексикални значения не се изключват взаимно, защото между тях има средно положение: ''млад-възрастен-стар''. Контрарните антоними изразяват качествената противоположност. Те се характеризират с положително значение, допускат градуални опозиции и междинни степени чрез постепенна промяна на качеството или признака: ''талантлив-''(надарен)''-посредствен'', ''студен-''(хладен, топъл)''-горещ''. Градуалните антоними са най-често прилагателни имена, наречия за качество, отвлечени съществителни за емоции, състояния, качества и оценки: ''богат-беден'', ''млад-стар'', ''близо-далеч'', ''любов-омраза''.
 
==== Комплементарни антоними ====
Това са антоними които изразяват взаимодопълващи се противоположности. При тях няма среден промеждутъчен член - скалата на противопоставянето е представена от два противоположни члена, които се допълват един друг до цялото, така че отрицанието на единия определя значението на другия: ''истина-лъжа'', ''влажен-сух'', ''жив-мъртъв'', ''мъж-жена'' и т.н. Към комплементарните се отнасят и антонимите, образувани с представките ''не-'', ''без-'', ''а-'', ''анти-'': ''логичен-нелогичен'', ''морален-аморален'', ''користен-безкористен'', ''фашист-антифашист''.
 
Ред 43:
 
== Употреба на антонимите ==
Антонимите се употребяват във всички видове езикови съобщения. Основната им функция е да изразяват противоположност, която не зависи от контекста. Тази им функция може да бъде използвана за различни цели: като информация за посочване на предел в проява на качества, действия, отношения, за усилване образа и впечатлението. В речта антонимите се употребяват по два начина - като се противопоставят или като се съчетават, в научни съчинения - за създаване на терминологични противопоставяния, в художествени текстове са важни изразителни средства в различни стилистични средства.
 
[[Категория:Лексикология]]