Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

{{Повече източници}}

'''Архитектура на [[Търновска художествена школа|Търновската художествена школа]]''' е понятие с което в изкуствоведческата наука се обозначава строителното изкуство на Втората Българска държава.

 

== Храмова архитектура ==

=== Планировка ===

Църквите в епохата на [[Втората българска държава]] не се отличават с големина и сложна планировка. Характерни за Търновската школа са сравнително малки кръстокуполни храмове или [[базилика|базилики]]. За сметка на малката си ширина и дължина, църквите се издигат на височина. Често те са изграждани върху цокъл от обработени каменни блокове с височина до един метър. Главният вход по правило е от запад. Следва притвор (преддверие), наос (същинската част на църквата) и олтарно пространство. Над притвора понякога се издига невисока правоъгълна кула – камбанария („Свети Димитър Солунски“ в Търново, църквата на Асеновата крепост, „Христос Пантократор“ в [[Несебър]] и др.). Наосът може да е разделен на кораби (при базиликите) чрез колони или стълбове. Според броя на корабите базиликите могат да бъдат еднокорабни („Свети [[Димитър Солунски]]“ в Асеновата махала, Търново; „[[Боянска църква|Боянската църква]]“), двукорабни („Свети [[Иван Рилски]]“ на Трапезица, Търново) и трикорабни („Свети 40 мъченици“ в Търново, "Свети Никола " в Мелник).

 

 

=== Декоративна украса ===

 

Главната особеност на църковното строителство от Търновската школа е богатата декоративна украса на екстериора, която понякога е наричана дори живописна. Мнозина изследователи (Ал. Рашинов, А. Якобсон) приемат, че в това отношение Търновската архитектурна школа е отделна разновидност на общата Византийска школа<ref>„Царстващият град Търновград. Археологически проучвания.“, съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1985 г.</ref>.

 

 

Фасадите на църквите са разчленени от дълбоки ниши (често двустъпални) украсени с аркбутани и архиволти. За разлика от църквите в [[Константинопол]], нашите тук не отговарят на вътрешното пространство (псевдоконструктивни ниши) и имат чисто декоративно предназначение. Допълнителна тяхна украса са редовете от глинени панички и четирилистници, гледжосани в зелено, кафяво, жълто или оранжево. Тези декоративни орнаменти водят началото си от арабската архитектура. Особено пищна е декоративната украса на несебърските църкви „Христос Пантократор“ и „Йоан Алитургитос“.

 

Понякога се прибягва и до рисувана живописна украса. Люнетите на нишите на „Свети Димитър Солунски“ в Търново са били замазани с хоросан и върху тях са разрисувани ромбовидни мотиви.

 

 

=== Манастири ===

През 13 и особено през 14 век строителството на [[манастир]]и процъфтява. Строят се както малки манастирчета като „Велика лавра“ (манастирът на „Свети Четиридесет мъченици“), така и грандиозни манастирски комплекси. Поради смутните времена много манастири са превърнати в крепости. Обикновено те имат правоъгълен план, сградите са разположени около двор в който се намира главната манастирска църква. Отвън те са с високи каменни стени подсилени от контрафорси а отвътре с галерии на няколко етажа водещи към жилищата на монасите. Манастирските комплекси включват още стопански помещения, складове и работилници. Примери за такова строителство са [[Зографски манастир|Зографският манастир]] на [[Атон]], [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] и [[Рилски манастир|Рилският манастир]]. Макар последният да е унищожаван и изграждан многократно, цялостната му планировка следва традициите на архитектурата на Втората българска държава.

 

 

== Военна архитектура ==

По време на Втората българска държава [[крепост]]ите се строят почти винаги на труднодостъпни места (хълмове и платата) поради което силно се отличава от монументалното строителство на [[Плисковско-Преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Стените на крепостите се изграждат от ломени камъни споени с хоросан, имат две лица, а пространството по между им се запълва със смес от чакъл и хоросан (блокаж). Във вътрешността на стената се изгражда дървено скеле, чиято задача е да попречи на стените да рухнат преди блокажът да се е втвърдил. Височината и дебелината на стените варират в зависимост от терена и в различните части на една крепостна система могат да са различни. Върховете им са увенчани със зъбери. Като допълнителна мярка срещу свличане се използват контрафорси.

 

Кулите са най-разнообразни по форма: квадратни, правоъгълни (отбранителната кула на [[Червен (крепост)|Червен]]), кръгли, овални, триъгълни, подковообразни или с неправилна форма. В зависимост от мястото и предназначението си биват: входни, отбранителни, ъглови, водни. Последните представляват кули – кладенци, разположени в непосредствена близост до реката така, че в основите им се просмуква вода. С такива [[водна кула|водни кули]] е разполагал [[Царевец]]. До тях се достига по вертикално спускащи се от крепостта стени с тайни коридори в тях. Те са необходими в случай на продължителна обсада.

 

Като допълнителна защита около крепостта се изкопава ров и се пълни с вода. Пример за това е [[Видинска крепост|Видинската крепост]]. В редица случаи това не се налага поради удачно подбраната местност. Река [[Янтра]] прави двойна извивка около хълмовете Царевец и Трапезица в Търново и служи за естествено водно препятствие. По подобен начин са били защитени Червен, [[Просек]] и др. Естествена водна преграда имат крайбрежните твърдини [[Месемврия]] и [[Калиакра]].

 

Понякога стръмните скали са достатъчна защита и до изграждане на стени се е прибягвало само на по уязвимите места. Пример за това е [[Белоградчишка крепост|Белоградчишката крепост]]. Нерядко този тип укрепени места са изглеждали на пръв поглед обикновени плата или хълмове поради което се наричат „скрити крепости“. Множество такива крепости са охранявали старопланинските проходи.

 

Впечатляващо военно-архитектурно съоръжение е отбранителната система на Търново. Средновековната столица е имала три укрепени хълма: Царевград (Царевец), [[Трапезица]] и Момина крепост (Девинград). На възвишението [[Света Гора]] са били разположени множество манастири. Между хълмовете са се намирали кварталите Нов град (Асенова махала), кварталът на европейските търговци (Фръзград), еврейският квартал, които били разделени със каменни стени. На Царевец са били разположени царският и патриаршеският дворци, всеки от които е представлявал сам по себе си цитадела.

 

Царският дворец, който първоначално е бил болярски замък, претърпява две съществени преустройства при царете [[Иван Асен II]] (1218 – 1241 г.) и [[Иван Александър]] (1331 – 1371 г.) . В крайния си вид той е малка крепост с приблизително елипсовидна форма. Дебелината на стените му достига два метра. Квадратни и кръгли кули пазят входовете, главният от които се е помещавал в кръгла входна кула на северната фасада. Особено мощна е била северозападната ъглова кула. Във вътрешността сградите са подредени около двор в средата на който са разкрити основите на богато украсена дворцова църква. Поради неравността на терена някой сгради са двуетажни, други триетажни.

 

Издигнат на най-високата точка на Царевец, патриаршеският дворец доминирал над целия град. Планът му е подобен на този на царския дворец. Дебели крепостни стени затварят двора в средата на който е разположена кръстокуполната [[църква]]та „Възнесение Господне“. Разкрити са основите на две кръгли кули, едната в северната другата в южната крепостна стена. Главният вход е в западната правоъгълна кула. До южната стена на църквата е долепена четириъгълна кула-камбанария. Жилищните и служебни помещения се намират в южната част.

 

 

=== Болярски жилища ===

Общият тип на болярските жилища в периода 13 – 14 век трудно може да бъде установен поради липса на достатъчно археологически данни. Северно от двореца в Царевец са разкрити основите на болярско жилище датиращо от 14 век. Планът му е г-образен. Състои се от жилищна и стопанска част. Висок каменен зид затваря двора от другите две страни. Жилищната сграда е била двуетажна. Долният етаж е бил изграден от камък и разделен на три еднакви помещения, средното от които е открито към двора. Тук е бил входът. Запазени са две мраморни бази за колоните подпиращи горния етаж, както и част от стълбището. Вторият етаж е бил с еркер, средното му помещение е било навярно открито. Стопанското помещение е едноетажно, разделено на няколко части и с чардак от към двора. В югозападният ъгъл личат основите на малка еднокорабна фамилна църква. Донякъде сходен план има и „господарската къща“ в Мелник, датираща от [[14 век]].

 

=== Масови жилища ===

От времето на Втората българска държава се различават основно два вида масови жилища: полувкопани (полуземлянки) и надземни. От своя страна полувкопаните жилища могат да се разделят на равномерно вкопани (около 1,50 метра) и вкопани в наклонен терен, при което задната страна на жилището е напълно скрита в земята а предната е открита. Първите са изградени от дървен материал и покрити със слама или тръстика. Такива жилища са известни и от времето на [[Първата българска държава]]. Вторите са изградени от ломени камъни (в частта която се показва над земята) споени с кал а покривът е дървен. Дълбочината им на вкопаване достига до два метра. Входът е от към невкопаната част.

 

 

{{Български художествени школи}}

[[Категория:Българска архитектура|Търновска художествена школа]]

[[Категория:Търновска художествена школа]]