Атласки планини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки
м интервал след запетая; козметични промени
Ред 20:
}}
[[Файл:Birds and toubkal.jpg|мини|240п|Първенецът на Атласките планини връх Тубкал 4167м в югоизточно [[Мароко]]]]
[[КартинкаФайл:Africa Atlas Mountains.jpg|мини|240п|Местонахождение на Атласките планини в [[Африка]]]]
[[КартинкаФайл:Atlas-Mountains-Labeled-2.jpg|мини|240п|Топографска карта на Атласките планини]]
 
'''Атласките планини''' ({{lang-ar|جبال الأطلس‎}}‎, наричани понякога само '''Атлас''') са [[Планинска верига|планински масив]], разположен в северозападна [[Африка]], който се простира на дължина 2 400 км през териториите на [[Мароко]], [[Алжир]] и [[Тунис]], като включва и [[Гибралтар|Гибралтарската скала]]. Най-високият връх е [[Джебел Тубкал]] (4167 м), разположен в югозападната част на Мароко. Атласките планини имат разнообразен [[релеф]] – планински и равнинен. Те разделят [[Средиземно море|средиземноморското]] и [[Атлантически океан|атлантическото]] крайбрежия от пустинята [[Сахара]]. Населени са основно с [[бербери]] в Мароко и [[араби]] в Алжир.
 
== Граници и дялове ==
 
Атласките планини се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен – наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя.
 
=== Западен Атлас ===
 
Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад – североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.
 
==== Среден Атлас ====
{{Основна|Среден Атлас}}
 
==== Висок Атлас ====
{{Основна|Висок Атлас}}
 
Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен [[сняг]] и [[ледник|ледници]], а сега с езера, широки коритни долини, преградени от [[морена|морени]] – остатък от [[Ледникова епоха|ледниково време]]. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, като първенецът връх Тубкал (френски :Jbel Toubkal, арабски : جبل توبقال ) м 4167 и връх Тичка (Jbel Tichka) 3348м, които, през по-голямата част от годината са покрити с дебела [[снежна покривка]]. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Най-високият проход достъпен за транспорта е Тичка (Tichka Рass) 2260 м през който е прокаран добър и много живописен асфалтов път свързващ след преодоляванe на силни наклони покрай шеметни пропасти и безброй завои [[Маракеш]] с [[Варзазат]] и трансатласките селища. Един от основните пунктове за посещение на ''Националният парк Тубкал'' и изкачване на върха е село [[Имлил]], където свършват пътищата и започват кози и алпинистки пътеки.
 
==== Антиатлас ====
{{Основна|Антиатлас}}
 
=== Източен Атлас ===
 
Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната – известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморския бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини. Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделни хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища – вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република. Между двете планински вериги е разположено обширно безотточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 700 и 1000 метра.
 
==== Тел Атлас ====
{{Основна|Тел Атлас}}
 
==== Сахарски Атлас ====
{{Основна|Сахарски Атлас}}
 
Южните склонове на Сахарски Атлас са голи, с много каменни сипеи в резултат на силното физическо изветряне под влияние на пустинните климатични условия.
 
== Водни ресурси ==
 
Водното богатство в Атласките планини вследствие продължителния сух период има извънредно голямо значение. През зимния дъждовен период ниските падини се запълват с вода и се превръщат в солени езера и мъчно проходими блата, наричани шоти. Вследствие силното слънчево греене през лятото водата се изпарява и на повърхността се образува солен слой, който блести от далеч като огледало. По-значителни реки са: Уед Мулуйя и Уед Шелиф, които в дойното си течение са плавателни.
 
== Климат ==
 
[[Климат]]ът в Атласките планини, макар и субтропичен, носи редица белези на [[Планински климат|планинския климат]]. През [[лято]]то преобладава сухо и ясно време с доста високи [[температура|температури]] под влиянието на пустинята [[Сахара]]. [[Зима]]та е мека и влажна само по [[крайбрежие]]то. Високо в планините тя е продължителна и сурова, като снегът се задържа по няколко месеца. Поради отдалечеността от [[море]]то, влияние Платото на шотите се отличава със сухото си и горещо лято и малки зимни [[валеж]]и.
 
== Почви ==
 
Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените ''терра роса'') правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на [[земеделие]].
 
== Полезни изкопаеми ==
 
В тясна връзка с геоложкия строеж и развитие на Атласките планини са и [[Полезни изкопаеми|полезните изкопаеми]], които се крият в недрата им: [[Желязна руда|железни руди]], [[въглища]] и най-вече фосфорити. След унищожаване на френското колониално господство, недрата на Атласките планини се проучват много no-усилено не само от арабски, но и от [[Народна република България|български]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] специалисти. Полезните изкопаеми служат като основна суровина за развитието на [[руда|рудна]] промишленост в арабските страни Мароко, Алжир и Тунис.
 
== Флора ==
 
[[Растения|Растителността]] има субтропичен характер, представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви, много често бодливи храсти, известни под името [[маквиси]]. Типични дървесни видове за планинските райони са [[Корков дъб|корковият дъб]], [[Атласки кедър|атлаският кедър]], [[кестен]]ът, [[Приморски бор|приморският бор]], за Платото на шотите е характерна острата степна трева алфа, която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат [[маслина]]та, цитрусовите култури и [[лозя]]та.
 
== Фауна ==
 
[[Животни|Животинският]] свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да се отбележи, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат [[Домашна овца|овцата]], [[муле]]то, [[кон]]ят, а в южните части – [[камили|камилата]]. В степните области се срещат [[антилопи]], [[хиени]], [[чакал]]и и други.
Ред 83:
{{commons|Atlas Mountains}}
 
* [http://www.kakvo.org/atlaski-planini/geografia/statia Kakvo.org]
 
[[Категория:Планини в Мароко]]