Брадва: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с --със пред с,з |
м н. е. ---> н.е.; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Брадвата''' е инструмент, който се е използвал векове наред за придаването на форма, цепенето или рязането на дърва, като оръжие в миналото и като символ на царственост и на благородност в някои древни цивилизации. Брадвата има много форми при различната специализация, но основно тя се състои от глава на брадвата (частта, с която се реже) и дръжка. Нарича се още '''секира''' (в [[Република Македония|Македония]] и западна [[България]] – славянски корен), '''топор''' (славянски корен), '''манара''' (от [[гръцки език|гръцки]]) и '''балтия''' (от [[турски език|турски]]).
Ред 16:
== История ==
[[
Предполага се, че в началото брадвите не били с дръжки. Първите истински каменни брадви с дръжки датират от Мезолитната епоха (около 6 хил.год. пр. н.
В праисторическата ера често се търгувало с камък, удобен за направата на брадви. Леко разрязване е бил начинът за познаване на добрият [[материал]]. В Европа новокаменни „брадвени фабрики“, където хиляди парчета камък се оформяли като брадви, се срещали на много места като:
Ред 29:
== Символика, ритуали и фолклор ==
[[
Най-малко след [[новокаменна епоха|новокаменната епоха]] усложнените брадви (бойни брадви, Т-образни и др.) започват да придобиват религиозна значимост. Те може би също са показвали и статуса на своя притежател в [[общество]]то. На места са откривани множество остриета на брадви от новокаменната епоха, които вероятно са били дар към [[бог]]овете.
Ред 39:
Във [[фолклор]]а каменните брадви са считани за светкавици и се използвали като пазители на сгради срещу светкавици, защото се смятало, че [[светкавица]]та никога не удря два пъти на едно и също място.
[[
[[Стомана|Стоманените]] брадви играят роля в суеверията. Хвърлената брадва предпазвала от [[градушка]], понякога сложената при посевите брадва, с острие, сочещо към [[небе]]сата, пазела от лошо време. Брадва, зарита с главата надолу по прага на къщата, прогонвала вещиците, докато брадвата, поставена под леглото, подсигурявала мъжка рожба.
Ред 53:
== Литература ==
; Новокаменната ера
:* W. Borkowski, Krzemionki mining complex (Warszawa 1995)
:* P. Pétrequin, La hache de pierre: carrières vosgiennes et échanges de lames polies pendant le néolithique (5400 – 2100 av. J.-C.) (exposition musées d'Auxerre Musée d'Art et d'Histoire) (Paris, Ed. Errance, 1995).
Ред 59:
:* P. Pétrequin/A.M. Pétrequin, Écologie d'un outil: la hache de pierre en Irian Jaya (Indonésie). CNRS Éditions, Mongr. du Centre Rech. Arch. 12 (Paris 1993).
; Средновековие
:* Schulze, André(Hrsg.): Mittelalterliche Kampfesweisen. Band 2: Kriegshammer, Schild und Kolben. – Mainz am Rhein. : Zabern, 2007. – ISBN 3-8053-3736-1
| |||