Разлика между версии на „Буйново (област Смолян)“

м
н. е. ---> н.е.; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (- за съжаление +))
м (н. е. ---> н.е.; козметични промени)
== История ==
 
Археологическите находки ясно сочат, че селото и неговото землище са обитавани от [[траки]]те от края на [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (1000 години пр. н. е.). В землището на селото са намерени монети, керамика и сечива от този период.
 
За хода на завладяването на [[Родопи]]те от [[османци]]те няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полу-митичните имена на [[Мехмед Синап]] и други. След османското нашествие в землището на селото се преселват [[юруци]] — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното [[помаци|помашко]] население.
}}</ref> В Кавалско действително има село на име ''[[Наипли]]'' (''Ναϊπλή''), чието име е сменено на ''Полинерон'' (''Πολύνερον'') през 1928 година.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> След събитията от [[Батак]] буйновци отглеждат баташки сирачета и при пълнолетие ги връщат на техните роднини непокътнати.
 
[[FileФайл:Buinovo.jpg|мини|250п|Поглед към село Буйново.]]
[[FileФайл:Село Буйново, Западни Родопи.jpg|мини|250п|Буйново, 2016 г.]]
Основният поминък на населението до 1912 година е овцевъдството и съпровождащите го занаяти - мандражийство, абажийство, тъкачество, също така и пчеларството, дървопреработване, лов и други. Селото се е славило дълги години с така наречените ''кехаи'' - собственици на хиляди глави овце. Все още се разказват легендите за Кабаците - собственици на 13 000 овце и Коджахалил - собственик на 11 000 овце. Най-големият празник на селото през този период е ''Предой'' - на този пролетен ден селото посрещало стадата си, които се завръщали от [[Беломорие]]то, и отбивали агнетата от майките. Това ставало с песни и гайдари в местността Гержиковото. Голяма гордост за кехаите били чановете (звънците) на стадата им. Всяко стадо се отличавало със звуковата си гама. През този период от време основният икономически живот на селото се е движел от кехаите. В културно и религиозно отношение селото се е развивало в крак с времето и естествено е било село с триста къщи да има и училище, като е имало два [[мектеб]]а - един за момчета и един за момичета.
 
| accessdate = 2009-04-16
| quote = Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономисткото правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Наибли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьовлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
}}</ref> Селяните пак се спасяват, бягайки в съседна [[Гърция]]. След тригодишен престой по-ангажираните в бунта и по-заможните се преселват в [[Турция]], в град [[Люлебургас]].
 
От вдовици и сираци селото отново се възстановява. През 1928 година се открива и първото българско училище.
През август 1934 година Неапли е преименувано на Буйново.<ref>Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 49.</ref>
 
От 1949 до 1956 [[социалистическата власт]] напълно репресира и разселва селото из цялата страна. През 1956 голяма част от жителите му се завръщат, но тези, които били изселени във [[Велико Търново|Великотърновските]] села си остават там завинаги. През 1959 се провежда колективизацията която трае до 1992 година.
 
По време на социализма държавата като инвеститор построява много неща и селото придобива облик и форма, изграждат се кооперативна фурна, нова училищна сграда, нова административна сграда с читалище, кметство, ритуална зала, тъкачен цех, нова търговска сграда, механичен цех и други. Но така нареченият „преход“ не успя да запази нищо, всичко фалира и се разграбва, а младото население емигрира по света.
 
== Културни и природни забележителности ==
[[FileФайл:Bujnovo-river.jpg|мини|250п|Буйновска река]]
* [[Буйновско ждрело|Буйновското ждрело]] е разположено успоредно на Триградското. Със своята красота и величие, то не отстъпва на своя съсед. През Буйновско ждрело минава [[Буйновска река|Буйновската река]], която образува живописни вирове и водопади. От двете страни са надвесени няколкостотин метрови скали, които на места се приближават само на няколко метра. Най-тясната част от Буйновско ждрело се нарича Вълчи скок. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 година. Буйновското ждрело и Ягодинската пещера са едни от [[стоте национални туристически обекта]].
* [[Ягодинска пещера]] - на 8 километра разстояние в ждрелото е дългата около 6500 метра Ягодинска пещера. Тя е благоустроена и вътре могат да се видят всички пещерни образувания, известни на Балканския полуостров. Най-голям интерес предизвикват изключително красивите пещерни перли, за образуването на които са необходими стотици хиляди години. Преди 6000 години в Ягодинската пещера са живели хора и за това свидетелстват откритите оръдия на труда и фрагменти от керамични съдове.
* '''Хайдушки дол''' е сред най-непристъпните и красиви каньони в [[Родопи]]те. По отвесните му бели стени, извисяващи се на стотици метри над буйната река, расте редкия [[черен бор]]. Той придава особено обаяние на това страховито място.
* На 200 м по-долу е '''Дяволският мост''' - друго много интересно и красиво образувание от това ждрело. Това е скален мост, дълъг 8-10 метра с дебелина 2-3 метра и височина 30 метра. Скалите, на които се опира са напълно отвесни. Наблизо е и водопадът Пръскалото.
* Връх [[Виденица]] - 1652 метра. Върхът е изследван от Иречек.
* Дяволското гърло
* Триградското ждрело