Бера (граф на Барселона): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая; козметични промени |
|||
Ред 1:
[[
[[
'''Берà''' (на [[Каталонски език|каталонски]]: ''Berà''; * 770?; † [[844]] в [[Руан]]) е [[Вестготи|западноготски]] благородник в днешна [[Каталония]], от 801 до 820 г. първият граф на [[Графство Барселона|Барцелона]] и [[маркграф]] на [[Готия]], граф на [[Графство Жирона|Жирона]] (812 или 817 – 820), граф на [[Разес (графство)|Разес]] и [[Графство Конфлан|Конфлан]] (790 – 814).
Той е син на [[Вилхелм от Гелон]] († пр. 814)<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANKISH%20NOBILITY.htm#Guillaumedied812815B Guillaume, Foundation for Medieval Genealogy]</ref> и Кунигунда († пр. 795), първата съпруга на баща му. Брат е на Герберга (Гербих) († 834) и полубрат на [[Бернар Септимански|Бернар]] (795 – 844) и [[Госелм]] († 834).
През 790 г. баща му му дава управлението на графствата [[Разес (графство)|Разес]] и [[Графство Конфлан|Конфлан]], а [[Графство Русильон|Русильон]] на син му от другия брак [[Госелм]].
Бера се жени за готската благородничка Ромила. Те имат децата:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/CATALAN%20NOBILITY.htm#_Toc379550981 Bero (Bera)], fmg.ac </ref>
Ред 13:
* Ротруда († сл. 844); мъж: Аларик († пр. 844)
През 801 г. баща му завладява град [[Барцелона]] заедно с [[Лудвиг Благочестиви]]. Бера е под голямо влияние на готската си майка. През 804 г., 808 г., 809 г. и 815 г. той участва в походите към река [[Ебро]] на Лудвиг Благочестиви против [[маври]]те. В [[Памплона]] през 817 г. [[баски]]те се съюзяват с маврите, сключва се примирие. Полубратята му [[Госелм]], граф на Русильон, и [[Бернар Септимански|Бернар]], по-късният херцог на Септимания, са против това примирие.
През 820 г. Бера е поканен на импреското събрание в [[Аахен]], където е обвинен в измяна и предателство и осъден на смърт. Император Лудвиг Благочестиви, който не смята Берà за измамник, отменя наказанието и го изгонва в [[Руан]], където той умира през 844 г.
Неговите собствености са поделени. Графствата Барцелона, Жирона и Бесалú са дадени на франка [[Рампо (граф на Барцелона)|Рампó]]. Графствата Разèс и Готия получава Гуилемó, синът на Берà, който вече ги управлявал още от 812 или 813 г.
== Литература ==
* Ramon d'Abadal, ''Els primers comtes ca''talans, 1958, republished by La Magrana, Barcelona, 2011, p. 259.
* [http://www.fordham.edu/halsall/french/g1.htm ''Testament de Guillaume, Comte de Toulouse 804'']
* Archibald Lewis, ''The Development of Southern French and Catalan Society, 718-1050'', [http://libro.uca.edu/lewis/sfcatsoc.htm Chapter 3] .
== Източници ==
| |||